Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Случаят на границата

— Задачата е ясна, ще бъде изпълнена! — каза инспектор Стрезов, отдаде чест и излезе от кабинета на своя началник. После се прибра в стаята си и извика капитан Мартинов.

Когато Мартинов влезе, завари инспектор Стрезов да прелиства една папка и да си вади от нея бележки. Той покани Мартинов да седне, подаде му папката и рече:

— Вътре има всичко! Проучваш го добре и утре сутринта си на граничния пункт! Минаващият през нашата страна Йохан Ларсен, другояче наричан „Татко Йохан“, ще се опита да изнесе микрофилм с някои важни сведения. Знаем, че той носи микрофилма, но ще има доста работа, докато го открием! В себе си, естествено, няма да го държи, не е толкова наивен… ще се опита да го скрие някъде в колата!

— Ясно! — каза Мартинов.

— Още не е съвсем ясно! — позасмя се Стрезов — Няма да разполагаш с телепати, защото телепатията сме я отписали като наука! Така че ще се надяваш само на своята съобразителност!

— Телепатия съществува! — рече Мартинов. — Има толкова случаи доказани… И четохте ли за Тофик Дадашев в „Космос“?

— Четох — вдигна рамене Стрезов. — Само че хайде да оставим сега спора за телепатията! Утре сутринта да си на граничния пункт! Ще гледам и аз дойда… да-да непременно ще бъда и аз!

sluchajat_na_granicata.png

Йохан Ларсен — мъж на около петдесетте, леко оплешивял — стоеше до колата си и в сините му очи искреше насмешка.

— Чудя се с какво съм заслужил вашето внимание! — каза той на Мартинов, който прехвърляше през ръцете си вещите от багажника. — Поне ми кажете какво търсите! Опиум? Хашиш? Да знаете, че никак не обичам марихуана!

— Подиграва се! — мислеше Мартинов. — Почакай, почакай! Ох, само да не се наложи да разглобяваме колата! Тогава ще падне работа!

— Четиридесет минути ме задържате вече! — каза подир малко Ларсен. — Ако така върви, ще закъснея за симпозиума! Какво искате от мен?

— Симпозиум измисли! — коментираше наум Мартинов. — Физик бил, не знам какво… ох, само дано да не разглобяваме колата!

Той вдигна очи и срещна очите на Стрезов, който, пристигнал преди минутка, стоеше встрани и наблюдаваше сцената.

— Мисля, че няма да се наложи да разглобяваме колата! — рече Стрезов тихо, като че прочете мислите на Мартинов. — Как не можеш да забележиш къде е скрил микрофилма!

Наистина в какво се съмнява Стрезов?

Отговор: 1. Случаят на границата