Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Само сняг и следи от диви зайци

„Съвсем съм се размекнал“, мислеше си с яд Стрезов. Не беше се качвал в планината от години и сега от чистия въздух и стръмния баир усети как краката му се подкосяват. Искаше му се да почине или поне да намали темпото, но бай Ставри крачеше бодро в снега и дори не се обръщаше назад.

— Как е? — засмя се бай Ставри и свали калпака. От плешивата му глава се вдигна облак пара.

— Добре — едвам успя да каже Стрезов.

Снегът продължаваше да вали на едри парцали. За едно денонощие беше натрупал повече от три педи. Тук-там се виждаха следи от диви зайци и нищо повече. Само сняг, тишина и приведени клони.

— Влизай, че ще премръзнеш — покани го бай Ставри, след като отключи катинара и смъкна поставения напреки железен прът. — Ходи ли се из планината с половинки обувки!

Бяха стигнали заслона.

Стрезов отупа краката си на прага и влезе. Вътре беше по-студено, отколкото навън. Под прага на вратата се промъкваха снежинки и вятърът ги гонеше по пода.

— Събуй се и си изсуши чорапите — предложи бай Ставри и включи електрическата печка. — Такава студена зима отдавна не е имало.

— Първо да пийна малко вода — каза Стрезов и посегна към пълното шише от червен вермут с навъртяна металическа запушалка.

— Стара е. От три дни не съм идвал тук. Седя си в хижата и само в събота и неделя отварям заслона да се посгреят туристите.

— Друг освен теб да има ключ от заслона?

— Не — бай Ставри беше категоричен.

— И през тези три дни никой не е влизал?

— Не… Та нали сега отворихме вратата, а и всичко вътре е точно така, както го оставих.

— Познаваш ли Харалампи Караколев? — вече седнал до печката, смени темата Стрезов.

— Познавам го. Нали сме от едно село… Добър човек беше, но как се обърка и… То не само той, а и други са виновни.

Ставаше въпрос за избягалия преди два дни от Софийския затвор Харалампи Караколев, за когото имаше данни, че се крие някъде из планината.

— Да си го виждал да се навърта насам?

— Не съм, пък вече чу, че и другите от хижата не са го виждали.

— Добър човек си ти, бай Ставри. Не те бива да лъжеш. Видял си го и ключа от заслона си му дал — сякаш на себе си каза инспектор Стрезов, докато обуваше изсъхналите чорапи. — Я по-добре кажи истината. Така и за Харалампи ще бъде по-добре.

— Виж ти! Гледам те, пъхтиш по баира и си помислих, колко му е да преметна това гражданче, дето с половинки обувки е тръгнало посред зима из снеговете, но се оказа, че не било така просто. Всичко ще ти кажа, щом обещаваш да се застъпиш за Харалампи.

Как инспектор Стрезов разбра, че бай Ставри не казва истината и че някой е бил в заслона?

Отговор: 10. Само сняг и следи от диви зайци