Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (66)

Нощният пазач

Сутринта извикаха инспектор Стрезов в склада. Нищо особено. Склад за бензин, ограден с двойна ограда от бодлив тел, няколко подземни галерии, пълни с варели, и една къщичка — канцелария на домакина, в която се прибираше и нощният пазач бай Владо Ангелов. Действително — нищо особено.

Единственото особено беше, че тази заран бай Владо бе намерен мъртъв в канцеларията. Извиканият лекар от градската болница констатира, че бай Владо е погълнал значително количество силна отрова, примесена с приспивателно. Веднага след него пристигнаха инспектор Стрезов и старшината Варадин и започнаха да разпитват свидетелите.

— Аз открих пръв нещастието — разказваше работникът от склада, Найден. — Идвам сутринта на работа, както си идвам — раничко, гледам — складът заключен. Аз нямам ключ. Мисля си, ще поседя, ще изпуша една цигара и все някой ще дойде. Бай Владо сигурно е отишъл някъде и ще се върне бързо, той няма навик да оставя склада, но може пък нещо да се е случило. Ако той не дойде, ще дойде на работа другарят Николов, домакинът. Седя — пуша, седя — пуша, никой не идва! Обиколих канцеларията и какво ми текна — да погледна през прозорчето! Гледам — човек лежи на миндерчето! Отидох на вратата, хлопам, никой не отваря! Извиках в управлението и изтича другарят старшина. Разбихме вратата и… Горкият бай Владо, кой да предположи!

— Така ли беше, Варадине? — запита Стрезов.

— Тъй вярно, другарю подполковник! Точно така беше.

— Нещо друго да кажете? — обърна се Стрезов към Найден.

— Какво друго да ви кажа? Ние снощи работихме малко по до късно, варели получехме от Враца. После седнахме тримата — другарят Николов, бай Владо и аз, па се почерпихме. Бай Владо почти не пи, той беше нещо много тъжен, не се разбирал със сина и снахата, гонели го от къщи, и такива работи… „Ще взема — казваше — да се гръмна и край, поне да не бера срам от хората…“ Ама кой да знае, че така ще стори!

— Вие какво ще кажете? — запита Стрезов дошлия в това време домакин Николов. — Така ли беше?

— Абсолютно! — потвърди Николов. — Пихме съвсем малко, колкото да се почерпим след голямата работа, която свършихме. Само че това, което каза Найден, че бай Владо искал да се гръмне, не е съвсем точно… „Ще се отровя, да знаете, или ще се гръмна, та да не бера срам от хората!“… — така казваше бай Владо, а ние двамата с Найден се мъчехме да го успокоим! И да вземе, човекът му с човек, наистина да се отрови!

— Ето там са и чашките, другарю подполковник! — посочи Варадин към масичката. — Всичко си стои, както го намерихме!

— Чашките — добре, но мен повече ме интересува районът наоколо — каза инспектор Стрезов замислен. — Я елате да огледаме района!

Всички излязоха от къщичката. Домакинът и Найден разведоха инспектора и старшината из галериите, обиколиха къщичката и оградата. Никъде не се откриха следи от външен човек, явно — никой не беше нападал склада през нощта.

— Това е всичко! — каза инспектор Стрезов, като продължаваше замислено да се оглежда. — Изглежда… всичко!

— Другарю инспектор — започна Николов, — ако повече не съм нужен, да вървя, че днес ме викат във Враца по едно дело. Пък като се върна довечера, ако има нещо…

— Никъде няма да вървите! — отсече инспектор Стрезов. — Вие двамата с Найден сте задържани, защото сте заподозрени в убийство!

— Никакви основания нямате за такова произволно задържане! — възрази ядосано Николов. — Аз ще се оплача!

— Ваше право е да се оплачете! — каза спокойно Стрезов. — А основания аз все пак имам!

Защо инспектор Стрезов подозира в убийство домакина Николов и Найден?

Отговор: 62. Нощният пазач