Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (38)

Нещастен случай

Заварих инспектор Стрезов в управлението мрачен, както никога не бях го виждал. Той само мълчаливо кимна към стола пред себе си и продължи да разглежда нещо. Изчаках малко, после още малко, и накрая не издържах:

— Е? Какво толкова…

На бюрото му имаше три снимки. Стрезов вдигна рамене.

— Какво. Особен случай.

Той знаеше моето любопитство на журналист, знаеше и любопитството на нашите читатели, но не бързаше да продължи.

— Особен случай, казваш, а? Да чуем!

Стрезов се облегна дълбоко в стола си.

— Тя, историята, е една такава… — започна той. — Отиват на екскурзия в Рила вуйчо и племенник — да ги наречем Недялкови, имената тук не са важни. Често ходели, познават Рила добре. Спират в една хижа, нощуват там и сутринта излизат да продължат. Ходят целия ден и следобед решават да се върнат. Пътеката извива покрай голяма скала, знаеш ги тези рилски скали. Уж нищо, а като погледнеш надолу — пропаст. Там става нещастието…

— А снимките? — не се сдържах аз.

— Да, снимките. Вуйчото бил страстен фотограф, носел със себе си фотоапарат. Това са последните три снимки, които е направил. Около тях е работата.

— Все пак, каква работа?

— Ето каква… Решил за беда да направи снимка на околността, като се изправи на скалата. Качва се, но когато се опитва да се изправи, се подхлъзва и пада. Двадесет метра, можеш да си представиш!

— А племенникът?

— Той бил съвсем наблизо, но цялата история станала за мигове! Не успял да помогне.

— А снимките? — попитах отново аз.

— Е, фотоапаратът вече не е годен за нищо, но лентата все пак ние успяхме да проявим. С тези трите снимки завършва ролката.

— Може ли да ги видя?

— Може, разбира се!

Надвесих се и аз над бюрото. Трябва да призная, че не можах да разбера защо Стрезов ги гледаше така. Първата снимка беше на някакво старо дърво близо до хижата, където бяха нощували вуйчото и племенникът. Втората снимка на самия вуйчо — очевидно беше го снимал отблизо племенникът. Третата, последната, беше вече някъде от слизането, защото на нея се виждаше пътеката и на пътеката, опрян на един бор — усмихнатият племенник.

— Тази е преди нещастието, така ли?

— Да, може би половин час преди нещастието, така каза и племенникът.

— Не знае човек къде ще го стигне смъртта… — казах аз дълбокомислено, защото нищо друго не можех да измисля.

— Не знае — потвърди Стрезов.

— А племенникът? — запитах аз. — Той сигурно доста трагично е изживял смъртта на вуйчо си.

— Трагично! — потвърди пак Стрезов. — Трагично наистина. Още повече, че го задържахме веднага като заподозрян в убийството на вуйчо си. На нас ще ги разправя, че Недялков бил паднал от скалата!

— Въз основа на трите снимки!

— Разбира се! — усмихна се Стрезов. — Ако сам не можеш да решиш тази задача, задай я на читателите: какви са основанията ни да задържим племенника с обвинение за убийство?

Отговор: 35. Нещастен случай