Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Мнимият лъжец

Само един поглед беше достатъчен за опитния човек, за да се ориентира в обстановката. Наивна и дилетантски извършена кражба, при която крадецът, човек със слаби нерви, постъпва противно на всяка здрава логика.

— Накитите бяха повечето от средата на миналия век и имаха по-скоро етнографска стойност. Колекционирала съм ги в продължение на години и смятах да ги подаря на музея… Излязох от къщи в 12 часа и се върнах след около час. — Тук Стоева, пенсионирана учителка, млъкна.

Стрезов не зададе повече въпроси, извърна се и заедно със старшина Варадин напуснаха апартамента.

— Някъде към 12 часа и 15 минути встрани от входа спря жигули. От него слезе млада жена и се бави около десет минути в жилищната кооперация — съобщи техникът от отсрещното часовникарско ателие.

— Как изглеждаше жената?

— Знаете ли, аз не съм наблюдателен човек.

— Може би ще ни кажете поне цвета на дрехата?

— Светло палто… или може би… не си спомням точно… струва ми се, беше светлосиво.

— Да запомнихте номера на колата?

— Не, но с положителност беше частна кола.

Инспектор Стрезов го погледна изпитателно и часовникарят се видя принуден да продължи:

— Новичка кола, добре поддържана, струва ми се, сива на цвят. Само клапаните й не бяха регулирани добре — на малки обороти чукаха.

— Та вие часовникар ли сте, или автомобилен монтьор — засмя се инспектор Стрезов.

— Часовникар съм, но разбирам от коли.

— Шофьорска книжка имате ли?

— Не, макар че знам да карам. Не съм добре с очите…

mnimijat_lyzhec.png

После разпитаха портиерката, която на въпроса дали е видяла някой да влиза в кооперацията между 12 и 13 часа, отговори троснато:

— Не знам. Не ми е работа да слухтя кой влиза и кой излиза.

— Да сте забелязали млада жена, със сиво палто?

— Млада жена със сиво палто! Та вие имате ли ум! Коя млада жена ходи днес със сиво палто? Влезе едно момиче с червено палто на около двадесет години. А оная със сивото палто я търсете другаде.

— Ама че лъжец е тоя часовникар — каза старшина Варадин на път за управлението.

— А може и да не лъже — каза Стрезов и след малко добави: — За довечера ще ми трябва списъкът на собствениците на червени автомобили жигули.

— Нали автомобилът беше сив! — учуди се Варадин, но възклицанието му остана без отговор.

Късно след обяд инспектор Стрезов седеше в кабинета и разглеждаше донесения вече от Варадин списък. В него фигурираше името на Петър Стоев, близък роднина на Стоева. Стрезов и Варадин се отправиха на посочения адрес. Отвори им момиче с прави кестеняви коси.

— Знаете ли, че в къщата на вашата леля е станала кражба?

— Не, откъде мога да знам.

— Не сте ли я виждали днес?

— Не.

— И по телефона не сте се обаждали, и с колата покрай тях не сте минавали!

— Но вие да не мислите, че…

— Да, точно това мисля. А сега трябва да дойдете с нас.

Момичето стана и откачи от закачалката червеното си палто.

Как инспектор Стрезов се досети къде да търси крадеца?

Отговор: 49. Мнимият лъжец