Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (67)

Удар в слепоочието

Когато инспектор Стрезов влезе в кабинета си, телефонът звънеше — обаждаше се капитан Мартинов от управлението.

— Един неприятен случай, другарю подполковник — докладваше Мартинов. — При заплаха за живота му началникът на търговския клон в седми район е наранил тежко някакъв мъж. Задържахме началника на клона, а пострадалият е отнесен с „Бърза помощ“. Ще дойдете ли, или ние тук да извършим предварителното разследване?

— Идвам веднага! — каза Стрезов. — След пет минути съм при вас!

Той заключи бюрото си и тръгвайки, още обличаше шлифера си, когато телефонът отново иззвъня. Този път беше един от дежурните лекари в „Бърза помощ“.

— Искам да ви уведомя — започна той, — че раненият Векилов, когото докараха от седми район, почина. Направихме всичко възможно, но при този тежък удар в лявото слепоочие хирургическата намеса не даде резултат. Раненият и без друго бе докаран в безнадеждно състояние. Какво ще разпоредите?

— Сега ще ви свържа с нашия оперативен работник, той вероятно сам ще дойде при вас — каза Стрезов.

Той набра някакъв телефонен номер и след като даде връзката, изтича надолу по стълбите. Колата го чакаше пред входа.

* * *

— Стоеше точно там, където сте сега вие! — говореше началникът на клона Танев. — Той влезе, затвори вратата след себе си и преди още да кажа каквото и да било, извади срещу мен пистолет…

— Без нищо да е станало помежду ви?

— Абсолютно нищо, уверявам ви!

— Продължавайте!

— След това заяви, че отдавна търси начин да си разчисти сметките с мен и сега е дошъл моментът…

— Вие не го познавате, така ли?

— Виждам го за първи път в живота си! Трябва да е някой луд, да-да, сигурно беше луд, защото не беше на себе си, и очите му едни такива…

— Продължавайте!

— Аз седях замръзнал зад бюрото, без глас, и виждах, че всичко ще свърши може би след секунди. Да ме убие непознат луд за нещо, за което не съм и сънувал!

— После?

— Когато вече очаквах смъртта си и никой не можеше да ми помогне, вън на двора някои нещо извика. Мъжът, без да иска, погледна към прозореца. Аз също не бях на себе си, нали разбирате моето състояние…

— Е? Какво стана?

— Грабнах тежкия пепелник от бюрото си и го хвърлих към него. Сигурно много лошо съм го ударил, защото той рухна веднага на пода. Аз изкрещях и тогава изтичаха хора от съседните канцеларии… Много съм разстроен, не желаех нищо да му сторя, освен…

— Освен да го убиете — каза инспектор Стрезов. — Тази история е измислена от начало до край! А сега, Танев, разкажете истината, за да можете да молите съда за снизхождение!

Защо според инспектор Стрезов Танев лъже?

Отговор: 63. Удар в слепоочието