Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Очевидецът

— Казвате, че току-що сте пристигнали и нищо не сте видели?

— Да — кимна собственикът на запорожеца и продължи да духа нагара от свещта. — Няма две минути, откакто качих височината и спрях на паркинга. Пежото вече беше тук.

„Лошото е, че колата сигурно е открадната“ — помисли инспектор Стрезов. Той стоеше облегнат върху топлия капак на пежото и оглеждаше местността. Престъпникът едва ли беше хукнал да бяга из гората — твърде наивна постъпка за обигран човек. На два метра встрани беше спирката на автобуса с разписанието.

Когато пежото се задало от завоя, старецът вече бил по средата на уличното платно. Никой не можеше да каже дали е чул клаксона, или не, по-важното беше, че пежото връхлетяло върху него, без да намали скоростта, не спряло дори когато паднал възнак на земята с окървавена глава и счупени кости. Номерът не запомнил — свидетелите бяха все възрастни хора, които никога през живота си не се бяха интересували от автомобили и не можеха да различат дори волгата от мерцедеса. Стрезов с мъка установи, че въпросната кола е пежо-504, че има частен номер. И защото не бяха минали и двадесет минути от произшествието, реши да продължи преследването…

— Наистина е крадена — каза гласно Стрезов и чертите на лицето му се изопнаха. Ключът в колата не беше оригиналният. Това дори изобщо не беше ключ, а специално направен шперц за кражба на автомобили. На външната брава също имаше пресни следи — някой беше човъркал с отвертка и боята на места беше олющена.

ochevidecyt.png

За инспектор Стрезов не беше трудно да си представи как крадецът е задигнал пежото. После идваше непредвидената случка със стареца, който не дочул клаксона и последвалото бягство. Дали поради страха да спре в бензиностанция и да зареди колата, или просто защото е подозирал, че вече са по следите му, но престъпникът внезапно променил първоначалния си план. Решението било взето някъде по средата на баира, когато пежото задминавало междуградския автобус. Престъпникът спрял колата на паркинга в близост до автобусната спирка и се качил в рейса.

— А сега оставете свещта и бързо се качете в нашата кола, за да догоним автобуса — каза Стрезов. — От вас ще искам да посочите човека, който слезе от пежото…

— Но аз не съм го видял. Пристигнах тук…

— Не се заплитайте в нови лъжи — прекъсна го Стрезов. — Вие едва ли знаете какво е извършил водачът на пежото, когото така старателно, но и твърде наивно се опитвате да скриете.

Защо инспектор Стрезов смята, че собственикът на запорожеца е видял престъпника?

Отговор: 29. Очевидецът