Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (42)

Осуетена кражба

Стрезов и Варадин говореха за свои си неща, когато телефонът звънна. Развълнуван гражданин съобщи, че живеел точно срещу складовете за електроуреди и от доста време наблюдавал как някой святка с фенерче. „Трябва да е крадец, иначе би запалил лампата!“

— Вземи дежурната кола. Аз ще дойда след половин час — разпореди се Стрезов.

… В действителност Стрезов не се забави дори и десет минути. Паркира автомобила точно зад дежурната кола и се отправи към порталната врата. Тя беше затворена и никой не се обади на неговото повикване. Тъкмо се оглеждаше откъде най-лесно да влезе, когато лампите светнаха и от помещението с електромерите се появи пазачът.

— Какво става? — попита Стрезов.

— Знам ли — вдигна рамене старият пазач и с жест покани Стрезов да влезе в портиерската стаичка. — Четях вестник, когато пристигнаха двама от вашите хора. „Заключи входната врата, ми казват те, и стой тук, докато ние се върнем. И никой да не си пуснал да излезе без наше разрешение!“… Та кой ли ще излиза, като никой не е влизал, мисля си аз, но си мълча. Взех отново вестника и, не щеш ли, токът изгасна. Отидох да оправя бушоните. Жичката беше изгоряла, та я смених. Бързешката се връщам при портала, нали такава е заповедта, а вие вече напирате да влезете.

На вратата се появи Варадин.

— Изпуснахме го, другарю подполковник — каза унило той и понеже добре познаваше своя началник, започна да разправя с най-големи подробности:

— Пристигнахме със старшина Николов. Наредих на пазача да заключи вратата и да не пуска никой да излиза, а ние се отправихме към склада. Отворих рязко вратата и запалих електричеството. В дъното на помещението ми се мярна човешка фигура, която бързо се скри зад сандъците. „Стой! Ще стрелям!“, викам, аз и тичам покрай едната стена, а старшина Николов заобикаля от другата, за да му пресечем пътя. Точно в този момент токът изгасна. Чувам шум, някой се промъква покрай мен. Опитах се да го хвана, но се спънах и паднах. Когато електричеството светна, в склада вече нямаше никой. Крадецът беше избягал през прозореца, откъдето явно беше и влязъл… Да се обадя за служебното куче, другарю подполковник?

— Няма нужда. Крадецът наистина трябва да е избягал, но едва ли е взел нещо със себе си. Освен това неговият съучастник е тук и той ще ни разкаже всичко — каза Стрезов и погледна изпитателно към пазача.

Как Стрезов се досети, че пазачът е съучастник в кражбата?

Отговор: 39. Осуетена кражба