Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (69)

Свидетелят

Гледката бе трудно поносима дори за обръгнал човек като инспектор Стрезов. Жертвата лежеше в непосредствена близост до стената с окървавено лице. Левият ръкав на поизвехтялата железничарска униформа бе разцепен от рамото до лакътя и под него се виждаше чиста бархетна риза на бледокафяви квадрати.

— Човекът просто искаше да пресече. Беше слязъл на уличното платно, но видя колата и се спря. Беше новичка червена лада. Шофираше я млад мъж с тъмни очила. Сигурно трябва да е бил пиян или психопат, защото връхлетя върху нещастния човек с около 80 километра в час.

— Да запомнихте номера на колата?

— Не — вдигна рамене свидетелят и се обърна към наобиколилите го хора с надеждата някой от тях да му помогне. Но за съжаление всички бяха дошли по-късно. Само един бе видял префучалата с голяма скорост зад завоя лада, но откъде да предположи за разигралата се на съседната улица драма? Така и не обърнал внимание на номера.

— Странно — разсърди се на глас Стрезов. — Да видите толкова много неща, да забележите дори черните очила на шофьора, а да не запомните един номер!

— Виновен — побърза да се съгласи свидетелят.

Навелият се над жертвата старшина Варадин се изправи и пристъпи към Стрезов:

— Другарю подполковник, в джобовете липсва документ за самоличност.

Стрезов се намръщи. Трябваше да се установи преди всичко името на жертвата, а това неминуемо щеше да позабави следствието. И изведнъж му хрумна, че повечето униформени служители имат навика да пишат името си на обратната страна на кожения кант на фуражката.

— Виж на фуражката — каза Стрезов.

Варадин свали фуражката от главата на жертвата.

— Замфир Костов Замфиров — произнесе на срички той, докато се мъчеше да разчете размазаните от потта букви.

— Бихте ли ми разправили още един път, но сега по-спокойно и по-подробно как точно стана всичко? — обърна се Стрезов към свидетеля.

— То и аз не видях много добре. Човекът беше в тъмното — той показа уличния стълб със счупената крушка. — Вероятно шофьорът го е видял в последния момент, защото въпреки опита му да отбие, не успя. Човекът изхвърча във въздуха и дори не гъкна. Шофьорът явно се уплаши, подаде газ и изчезна зад завоя. Развиках се… То и без да викам, хората от съседните къщи се разшаваха и наизскачаха по прозорците… Мисля, че това беше всичко.

— Остани тук да дочакаш линейката — нареди Стрезов на Варадин. — А вие елате с мен!

— Да дойда — смънка свидетелят и плахо добави: — Защо?

— Защото давате неверни показания и искам да разбера по какви причини!

Защо инспектор Стрезов смята така?

Отговор: 65. Свидетелят