Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (24)

Тежък случай

И тази сутрин старшина Варадин посрещна инспектор Стрезов с неизменната си добродушна усмивка:

— Добро утро, другарю подполковник — каза той, а после, като посочи към нервно разхождащия се в коридора човек, добави: — Гражданинът иска да говори с вас.

— Значи вие сте инспектор Стрезов. Много се радвам, много се радвам. Да знаете какво ужасно нещо ми се случи. Просто потресаващо! Невероятно! Но аз не съм се представил, казвам се Керемидаров. Да, Керемидаров! Уредник съм в новооткритата галерия на икони в Бургас. Да знаете каква икона притежавахме! Фантастична! Но ми я откраднаха във влака, и то тази нощ.

— Успокойте се, другарю Керемидаров, и ми разкажете всичко отначало докрай, но без излишни подробности.

— Да… да… Забележете, аз дойдох при вас съвсем доброволно и става дума за кражба на уникално произведение на изкуството — българска икона от XIV век…

Случаят наистина беше тежък. Инспектор Стрезов трябваше да изслуша цял куп празни думи, докато разбере същината на въпроса.

Наредили на Керемидаров да донесе иконата в София във връзка с някаква изложба. Иконата била при реставратора Глухчев, понеже долният й край бил леко прояден от червеи. Тъй като в галерията липсвало реставраторско ателие, преди няколко дена Глухчев занесъл иконата у дома си. Натам се запътил и Керемидаров. Апартаментът му бил пълен с курортисти, някакво многодетно италианско семейство, така че Глухчев бил на тавана в ателието — там работел, там спял. Керемидаров му обяснил каква е работата, тогава Глухчев взел иконата, която била толкова майсторски реставрирана, че гърбът й блестял като току-що полирано бюро, и отишъл с нея в малкото складче към ателието, за да я увие. Поговорили известно време, и на тръгване, Глухчев казал: „Щом си решил да пътуваш тази вечер с влака, и аз ще дойда с теб. Моите наематели също утре на ранина си заминават с фиата за Италия.“ После се обадил на Карло Мазарати, многодетния баща, и му казал да остави ключовете в съседите.

Качили се на влака. Пътували в едно купе с войници, отпускари, които шумели и викали. Било невъзможно да се спи. Тогава Керемидаров излязъл да се поразходи в коридора, а като научил, че вагон-ресторантът работи, поканил Глухчев да пийнат по чашка. По някое време се върнали обратно в купето и до сутринта говорели за изкуство. Веднага след пристигането първата му работа била да предаде иконата, но какво било неговото изумление, когато отворил куфарчето — иконата липсвала.

— Сами виждате в каква каша съм се забъркал. Аз отговарям за иконата, дори могат да ме набедят, че съм я откраднал, а това не е вярно — завърши разказа си Керемидаров.

— Знам — каза лаконично Стрезов и когато посетителят излезе, вдигна телефонната слушалка, обади се на пограничния пункт и нареди багажът на Карло Мазарати да бъде претърсен основно.

След два часа — точно когато старшината Варадин влизаше в кабинета на Стрезов да остави папка с документи — съобщиха от митницата, че в колата на Карло Мазарати е намерена икона.

— Другарю подполковник, бихте ли ми обяснили как така ви хрумна да се претърси багажът на италианеца — попита старшина Варадин, който беше присъствувал на разговора с Керемидаров.

— Много просто — засмя се Стрезов. — Глухчев е направил копие на иконата и него предал на Керемидаров. После инсценира кражба, за да насочи следствието по лъжлива следа.

— Ясно — каза Варадин, макар и да не му беше съвсем ясно как Стрезов се е досетил, че предадената на Керемидаров икона е фалшива.

Отговор: 22. Тежък случай