Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (56)

Главният свидетел

„Не кълве!“, мислеше си Стрезов, вперил поглед в мътните води на придошлата от дъждовете река.

През целия ден рибата наистина не кълвеше, скрила се под облите речни камъни. По обяд Стрезов прибра въдицата в калъфа, преметна през рамо празното плетено кошче и си тръгна. Надолу по течението на реката, близо до шосето, друг рибар беше хвърлил въдицата и Стрезов се спря за момент да се полюбува на чуждото риболовно щастие.

— Не кълве, а? — попита рибарят, забелязал празното кошче.

— Не кълве — съгласи се Стрезов.

— Червейчетата пресни ли бяха?

— Пресни.

— Хм — изсумтя рибарят и се умълча, защото му се стори, че перцето на въдицата се поклати. — С хляб опита ли?

— Опитах.

— А с мухи… С мухи е най-добре… На мухи рибата най-много налита!

— И с мухи опитах — засмя се Стрезов.

— То и аз рибка още не съм хванал, но… — каза рибарят, досетил се за причината на веселостта на Стрезов.

И в този момент откъм селото се зададоха двама души.

— Да сте видели някого да тича насам?

— Все се намира по някой, колкото да плаши рибата.

— Но ние сериозно питаме — обидиха се селяните. — Някакъв непознат мъж се вмъкнал в пощата. Едно дете го видяло как разбил отвътре прозореца и хукнал към реката.

— Детето казало, а вие по неговия акъл ли ще се водите? Сега ако аз ви кажа да бягате в обратна посока!

— Не е само детето, и ние го видяхме да се мярка между шубраците покрай пътя.

Селяните все още се двоумяха как да постъпят, когато рибарят неочаквано добави:

— Така не става, бе хора! Тази работа не е за вас, а за милицията. Ще се върнете обратно, ще се обадите в милицията и оттам ще изпратят човек. Човекът ще разследва, ще проверява, ще разпитва… За всичко си има ред… Законен ред — говореше рибарят с поучителен той, а накрая неочаквано завърши с думите: — Този, когото нарекохте крадец, го видях и аз! Дотича запъхтян от селото, съблече се набързо, взе дрехите в ръка и се хвърли от кейчето във водата. Излезе точно отсреща, срещу кейчето до изсъхналото дърво, облече се и затича право на север.

Селяните на свой ред се приготвиха да се съблекат и хвърлят във водата, когато инспектор Стрезов се намеси в разговора:

— Може би наистина е най-добре да отидем до селото и да почакаме хората от милицията. — И като погледна рибаря, добави: — Четиримата.

— Без мен! Та нима аз съм главният свидетел? Вие можете да ходите където си искате, но аз не мърдам оттук, докато не напълня кошчето с риба.

— Налага се — каза Стрезов със спокоен, нетърпящ възражение тон. — Вие сте нещо поведе от главен свидетел. Вие сте крадецът или най-малкото негов съучастник.

Какво кара инспектор Стрезов да мисли така?

Отговор: 52. Главният свидетел