Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (14)

Измамникът и контрабандистът

Герасимови имаха гости и когато Стрезов позвъни, разбра, че е попаднал в неподходящо време. Отвътре, от хола, се чуваше весел разговор, тракане на чинии и една хълцаща магнетофонна мелодия, която явно придаваше модерен облик на тържеството.

Отвори самият домакин — доктор Видин Герасимов, и по широкото му лице цъфна неподправена усмивка.

— О, наборе, здравей! — зарадва се Герасимов. — Какво те носи? Влизай, влизай!

Със Стрезов той беше не само съкооператор, но и съученик — бяха учили в един клас на гимназията.

— Аз по-късно, Видине… — смотолеви Стрезов — … то е дребно… една рецепта. По-късно!

И понечи да си тръгне. Само че не можа, защото Видин Герасимов го хвана за ръката и се обиди не на шега.

— Значи така, а? Само по работа? И няма да влезеш?

— Не бе — заоправдава се Стрезов, — ама нали имаш гости! А пък на мен ми трябва само една рецепта. За седалгин, че вече не го дават без рецепта!

Възможност за отстъпление вече нямаше. Герасимов почти насила го завлече вътре и шумно го представи на гостите си, като „моя набор“, „съкооператор“ и „начинаещ играч на табла, когото обучава“. Последното предизвика взрив от смях и шумни коментарии, докато Стрезов се настаняваше на отрупаната маса.

Гостите всъщност бяха само трима — едно семейство, кумове на Герасимов, и мъж към петдесетте, сдържан, изискано облечен.

— Другарят Дончев много пътува из чужбина, такава му е работата! — обясни Герасимов. — Тъкмо ни разказваше за Белгия и Холандия! С маса хора се е срещал! Слушаме, другарю Дончев!

— Е, то повече няма и какво! — рече с малко престорена скромност Дончев. — Да знаех, щях да донеса диапозитивите, да ви покажа Амстердам — столицата на Холандия. Такава, каквато я видях, с тези чудни канали, с тия домове, които се оглеждат във водата…

Стрезов се зае с шопската салата, а Дончев продължи да разказва. Амстердам явно много му беше харесал, а беше видял и интересни хора във връзка със служебната си работа. С тънко остроумие описа срещата си с някакъв министър, бързащ за заседание на правителството, прехвърли се на друга любопитна среща с писател, даже разказа анекдот из живота на известна актриса, посетила за пръв път Амстердам. Стрезов едва даваше ухо и възможността да загуби сума време заради една рецепта за седалгин не му се виждаше от най-приятните.

Когато Дончев, завладял думата напълно, се прехвърли към Белгия и заговори за уличното движение и катастрофите в Брюксел, Стрезов се извини и стана. Герасимов се намуси, но нямаше как — все пак човек може да има и работа! Изпрати го до вратата и докато пишеше на бланка рецептата, подхвърли:

— Виждаш ли го? Ходил по служба, ама и себе си не забравил!

— Как „не забравил“? — учуди се Стрезов.

— Ами как, накупил си части за магнета, едва го склоних да ми продаде нещичко и друго! Че моят магнет съвсем фалира!

— Ти познаваш ли този човек добре, Видине? — рече предпазливо Стрезов. — Мислех, че ти е приятел… добър приятел.

— Ами, приятел! — вдигна рамене Герасимов. — Препоръчаха ми го, поканих го, да видим там с частите какво ще стане!

— Така ли? — каза Стрезов. — Не ми се искаше да ти развалям настроението, Видине, но този Дончев лъже най-безсрамно! И нищо чудно да си е просто измамник! Внимавай!

— Я гледай! — учуди се на свой ред Герасимов. — По какво съдиш?

По какво наистина?

Отговор: 12. Измамникът и контрабандистът