Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (4)

Тайнственият пожар

— Е, и какво! — каза Стрезов. — Значи пожарът е причинен от духове, така ли?

Капитан Мартинов седеше срещу него, без да се усмихва.

— Вие се шегувате, другарю подполковник — рече той, — но кажете, какво бихте направили на наше място!

— Повторете, ако обичате, пак обстоятелствата около този пожар!

— На улица „Борова“ 4, в таванския етаж, живее Борис Негованов. Стая, хол и кухня — напълно достатъчно за сам човек, какъвто е той.

— Професия?

— Сега е пенсионер. Работил е дълго време като фоторепортер. Е, в това е работата… Като бивш фоторепортер си има хоби да събира стари негативи, ленти от стари филми и така нататък. Завчера, точно в 11 часа и 45 минути пламва сбирката му. Знаете как горят филмови ленти, и то стари, не от сегашните — негорливи! Запалва се масата, където е била сбирката, пламва завесата и целият таван е щял да се подпали и да изгори, ако не е бил един случаен гражданин. Видял е от жилището на съседите пламъците, телефонът му е бил подръка. Нашите огнеборци пристигнали за рекордно късо време и се справили с пожара. Апартаментът е бил празен и заключен, трябвало е да разбиват вратата.

— Негованов?

— Абсолютно алиби. На летуване в Родопите. Извикахме го с телеграма, едва днес дойде. Обвинява някакъв свой личен неприятел, че влязъл с шперц в дома му и подпалил ценната сбирка. Няма такива неща — никой не е влизал в дома му.

— Хм — намуси се Стрезов. — А така… да не би да е имало някое от тези апаратчета с часовник, които правят такива неща…

— Не. Всичко е проверено. И тази версия е изключена. С една дума — пожар в заключена стая, при изправна електроинсталация, без следи, при липсващ домакин.

— Е, значи — духове — усмихна се Стрезов. — Я по-добре ме заведете да видя това таванско апартаментче!

Двамата отвориха запечатаната врата и влязоха. Личеше си, че огнеборците бяха работили бързо и много ефикасно — даже нямаше кой знае какви вреди от опасния пожар. Само по пода бяха разпилени негативи и ленти от филми, полуизгорялата завеса висеше на корниза, отвореното сандъче със сбирката, виновна за пожара, си стоеше добре обгоряло на масата. Библиотеката беше незасегната. Не бяха пострадала и много от дребните, събирани с години предмети, на които един самотен възрастен човек така много държи — кованите пепелничета, тумбестата стъклена ваза, настолния часовник…

— Пуши ли Негованов? — запита Стрезов.

— Не. Тези пепелници са му подарък.

— А сбирката отворена ли е била по време на пожара?

— Може би е била отворена… Да, всъщност иначе как би могъл да стане пожарът?

— А аз вече зная как — рече Стрезов, като плъзна поглед по сандъчето и вазата. — Малко трудно е да се досетите, но ако погледнете по-внимателно…

Как?

Отговор: 2. Тайнственият пожар