Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (47)

Екскурзията

— Като не искаш от виното, ще си вземеш от гроздето! — рече бай Насо. — Това е грозде от асма, такова никъде няма да намериш!

И бай Насо сложи на масата огромна паница, накамарена догоре. Гроздовете бяха едри, с източени зърна.

— По служба съм, бай Насо! — каза Стрезов и се усмихна. — Виж, от гроздето няма да се откажа. Резекия, нали?

— Резекия! — отговори с гордост бай Насо. — А в Швеция как е… имат ли грозде, а? — обърна се той към третия човек на масата. Беше млад мъж на около тридесет — тридесет и пет години, със смугло лице и сини, дълбоко поставени в орбитите очи. Както го беше представил бай Насо — „другарят Стоименов, по автомобилите“.

Това малко странно представяне постепенно се изясняваше в разговора. Стрезов беше дошъл в градчето по работа и се беше отбил да види стария приятел на баща си — бай Насо. И го беше заварил на терасата под асмата, на сладка приказка и почерпка със Стоименов. Най-малката дъщеря на бай Насо се въртеше наоколо, шеташе и принасяше на масата пълни паници.

Стоименов работеше в окръжния град, в автосервиза. Извикали го нещо в градчето, та и той, след като си беше свършил работата, беше наминал към бай Насо. Сега точно разказваше за някакво свое пътуване из скандинавските страни, когато бай Насо го запита за гроздето в Швеция.

— А, не зная! — вдигна рамене Стоименов. — То там е малко на север, та грозде едва ли става! Но, право да си кажа, не знам! Нали като стана катастрофата, избързахме да се върнем. Нямаше много време…

— Катастрофа ли? — запита Стрезов, по-скоро ей така, колкото да върви разговорът. А иначе за катастрофи беше чувал предостатъчно. И все онзи, който разказваше, никога не беше виновен!

— Страшна катастрофа! А нямах, ѐ толкова вина! — посочи малкия си пръст Стоименов. — Но пусти навик! И тия шведи, с тяхното ляво движение!

— Какво им е на движението! — учуди се Стрезов. — Толкова други страни имат движение вляво! Свиква се.

— Свиква се, ама не е за нас! — рече авторитетно Стоименов. — Цял живот съм карал вдясно, а сега, когато отидохме — свиква ли се за три дни?

— Разкажи, разкажи! — намеси се бай Насо. — То е интересно да го чуе и племенникът!

— Страшна екскурзия беше! — каза Стоименов. — С ферибота до Малмьо, след това като ударихме по крайбрежието на север — Карлскруна, Калмар, Оскархамн, все нагоре! Минахме Норчьопинг, оттам до Стокхолм — има-няма триста километра! Интересен град! На острови, с мостове!

Стрезов слушаше и похапваше от резекията. Този Стоименов не му беше по вкуса, още от първите думи не му хареса.

— А от Стокхолм потеглихме за Упсала — продължаваше Стоименов. — Стар университетски град. Излязохме на широкото шосе, за два часа стигнахме. И точно пред Упсала… Карам аз вляво, както са им правилата, задминавам един, влязох в дясното платно. Навик! Не се върнах веднага вляво, забавих се и докато се забавих, насреща камион за мляко…

— За мляко? — учуди се Стрезов.

— Какво чудно има? — вдигна вежди Стоименов и продължи да разказва. Как ударил калника, как тръгнал да търси сервиз…

* * *

Стрезов си тръгна раничко и на вратата запита бай Насо:

— Ти… с този човек познаваш ли го добре?

— Аз ли? — ухили се дяволито бай Насо. — Аз — не. Тя Ленчето го познава, тя го доведе! Гледам харесват се, та кой знае!

— Ако искаш да чуеш моя съвет — рече Стрезов полека, — поопознай добре човека и тогава ставай близък с него!

— Защо?

— Ами защото неговата история с екскурзията и катастрофата нещо не е в ред! Има една лъжа вътре в нея!

— Лъжа ли? Каква? — загледа го бай Насо.

Наистина каква?

Отговор: 44. Екскурзията