Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава
Българска, първо издание
Редактор: Дочка Русева
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Художник: Стоян Шиндаров
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Мария Бозева
Дадена за набор на 10.II.1981 година
Подписана за печат на 25.IV.1981 година
Излязла от печат на 30.V.1981 година
Формат: 1/32 84/108
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Несъобразителност
— Е, и какво? — каза инспектор Стрезов. — Значи Виден Генов и Борис Барбов снощи бяха у вас? Така ли, Калинков?
— Да, нали ви казах вече, другарю инспектор? — отговори Калинков. — Мога и пак да повторя.
— Повторете, ако обичате!
Калинков вдигна рамене. Той беше към четиридесетте, леко оплешивял и доста състарен. Посещението на инспектор Стрезов го беше учудило, но като разбра за какво става дума — само се усмихна. Снощи в градчето беше извършена кражба и в нея бяха заподозрени двама негови познати — Генов и Барбов. Предварителното разследване беше установило, че кражбата е станала между 19 и 21 часа вечерта.
— И Виден, и Барбата снощи бяха у нас. Дойдоха към 6 часа и седнахме на табла. Да сме играли, да сме играли — до 7 и половина.
— Защо пък точно до седем и половина? — запита Стрезов.
— От седем и половина започва европейското по баскетбол и искахме да гледаме по телевизията полуфиналите. Вие не ги ли гледахте, ама какъв кош вкараха нашите в последните секунди!
— М-не — каза Стрезов, — нещо баскетболът не ми допада. После!
— Нито Виден, нито Барбата са мръднали оттук, мога да потвърдя.
— Нещо говорихте ли си?
— Че какво да говорим? Все по баскета. Ама и съдията там, когато даде наказателните… Просто не се стърпяхме…
— Добре-добре — намръщи се Стрезов. — Друго?
— Какво друго? — замисли се Калинков. — Барбата по едно време похвали телевизора, ей така, да се намери приказка — нали знаете, такъв телевизор — не му е купил още стайна антена! — всеки го хвали, да е драго на стопанина…
— Добре, добре. Е, значи до колко беше това?
— До девет и половина.
— После?
— После ги черпих по една бира и малко салам. Те не бяха вечеряли. Поговорихме малко и си отидоха мирно и тихо.
— Значи — в колко?
— Ами трябва да е било десет часа?
— Добре-е… — каза инспектор Стрезов. — Аз нямам други въпроси.
Той се сбогува с Калинков и си тръгна. Но вън, когато се качваше в колата, изведнъж се спря.
— Че това не е никакво алиби! — каза Стрезов. — Този Калинков не е съобразил едно обстоятелство в тези измислена история!
Кое е то?
Отговор: 37. Несъобразителност