Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (17)

Гривната с брилянти

Проклето главоболие!

Стрезов потри слепоочията си, но това съвсем не му помогна. Беше взел справочници, по които искаше да работи тази вечер, но явно нищо нямаше да направи. А и както можеше да се очаква, в домашната аптека пак нямаше седалгин.

„Ще трябва да позвъня на Томови“ — помисли той и стана, за да помоли съседите по стаж за една-две таблетки. У бай Стоил Томов винаги всичко се намираше.

— Нещо за глава ли? — посрещна го бай Стоил. — Влизай, комшу, ще се намери!

И бай Стоил го въведе в кухнята, където седеше възрастен мъж. Стрезов досега не беше го виждал у Томови.

— Славов — представи се мъжът.

— Чакай да си кажем по дума, де! — рече бай Стоил, когато Стрезов понечи да си тръгне, след като получи таблетките. — Той, Тодор, е дошъл при мене, по една работа, иска да се посъветва. Пък добре, че и ти дойде… Кажи му, Тодоре!

— Каква е работата, другарю Славов? — запита Стрезов.

— Е, каква… — започна мъжът. — Дъщерята ще се жени, пък търся нещо да й подаря — по-така… И откъде е разбрал, идва при мен някакъв, хич не знам кой го е пратил! Носи ми гривна.

— Каква гривна?

— Ами гривна. Такава, лови окото. Стара изработка, злато с брилянти. Хареса ми. А онзи: „Дай, казва хиляда и двеста лева и я вземай, че ще пътувам за чужбина! Иначе не бих ти я дал и за две хиляди!“ Добре-е. Съветвах се аз с един мой приятел, бижутер. Каза ми: „Истински са и златото е добро. Само, казва, виж там с милицията, да не е крадена, или що!“ А оня като се обиди!

— Кой оня?

— Ами оня, дето ми донесе гривната!

— Наборе, не си знаеш мяра на думите! — рече укоризнено бай Стоил. — Веднага — крадена!

— Е, и после? — запита Стрезов.

— После онзи вика: „Вие, казва, не знаете какво говорите! Аз тази гривна от баща си я имам, на майка ми беше, бог да я прости! Ето, казва, ако не вярвате, кога е купена!“ И вади едно писмо.

— Писмо ли?

— Старо, такова, с марките му, с печатите му. Писмото, казва, е от баща ми, пътува преди години из Норвегия и Швеция, оттам е купил гривната.

— Писмото у вас ли е?

— Не, преписах си го само. Ето го!

И Славов подаде на Стрезов сгънат лист.

„Драга Марице — зачете Стрезов, — от два дни съм в Осло! Чудесен град, като се върна, ще ви разказвам. Но сега искам да знаеш, че съм ти приготвил подарък — златна гривна с брилянти. Купих я тук много изгодно, дано само не ми искат голямо мито на границата!“

— Е, това ли е всичко? — рече Стрезов.

— После пише разни други работи, които не са интересни. Аз си преписах само това. Истинско писмо ви казвам, с марките и с печатите!

— Писмото е фалшиво! — рече Стрезов, като повъртя листа между пръстите си и отново го погледна.

— Не думай, комшу! — възкликна бай Стоил. — Откъде познаваш?

Наистина откъде?

Отговор: 15. Гривната с брилянти