Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

На гости в Бургас

На обяд инспектор Стрезов хапна набързо една солена кавърма и сега най-много му се искаше да изпие чаша студена вода.

— Може ли? — попита той и се присегна към шкафа с чашите.

— Има и швепс — предложиха услужливите домакини, двама възрастни хора — пенсионери.

— Предпочитам вода — каза Стрезов и пусна крана. Чу се продължително свистене на въздух. Стрезов изчака мътната вода да се източи и изпи две чаши една след друга.

Жаждата вече не го мъчеше и Стрезов можеше по-спокойно да съобщи неприятната вест, че някакъв близък роднина на любезните домакини е починал при малко странни и неизяснени обстоятелства у дома си в Бургас.

— При какви обстоятелства? — успя да попита мъжът, след като двамата се поуспокоиха от неочакваната вест.

— Неизяснени — повтори Стрезов. — За последен път съседите го видели привечер. Бил бодър, в добро настроение и с пазарска чанта в ръка. Казал, че са му дошли на гости близки роднини от София и отивал да купи нещо за ядене. Сутринта минала да го навести дъщеря му…

— Пенка — обади се жената.

— Да, Пенка… — тя съобщила в милицията за неговата смърт. Съмнявала се, че е отровен. Само роднините вече ги нямало. А те най-вероятно биха могли да ни кажат нещо повече.

— Странно — каза жената.

— Много странно — съгласи се е нея съпругът. — Та кой ли може да бъде? Ние не сме излизали от къщи вече втори ден — времето лошо, навсякъде хлъзгаво, не е за възрастни хора като нас. Не сме и помислили да пътуваме до Бургас! Четем книжки, гледаме телевизия, ядем кисело мляко — колко ни е нужно с тези болни стомаси.

Мъжът довършваше мисълта си, когато се позвъни. Влезе жена с шапка:

— Измъчихме се без вода. Каква беше тази авария по водопровода, че три дни не можаха да я отстранят! Копаха, зариваха, пак копаха и пак зариваха и едва вчера пуснаха водата. Вие… — жената видя Стрезов и застаналия до него Варадин и млъкна за момент.

— Извинявайте, вие сигурно имате някаква работа — каза тя и си тръгна.

Никой не направи опит да я задържи поне от любезност.

„Наистина твърде странно“, помисли Стрезов, след като гостенката си отиде. Какво точно се стараеха да скрият тези хора? Дали те са били на гости на своя роднина в Бургас, това той все още не можеше да твърди с положителност. Но в едно беше сигурен — в деня на произшествието и през изтеклата нощ те не са били в къщи!

Какво кара Стрезов да мисли така?

Отговор: 42. На гости в Бургас