Джанет Дейли
Волни и горди (13)

Глава 13

Беше краят на март. В една чудесна пролетна сутрин, когато слънцето грееше в яркожълто и разцъфналия кучешки дрян плетеше бялата си дантела, Уил Гордън се върна. Темпъл идваше от бараките на негрите, където се грижеше за няколко болни, когато го видя да язди към къщата.

Шадрак вървеше до нея, загледан в босите си крака и крехките стръкчета трева, които стърчаха между пръстите му. Със стоплянето на времето негрите бяха хвърлили зимните си обувки.

Темпъл мушна в ръцете му кошницата с бинтовете, билките и мехлемите.

— Бързо! Върви бързо да кажеш на всички, че татко се върна — каза тя, като не сваляше поглед от приближаващия конник.

Шадрак се втурна към къщата да занесе новината.

Темпъл мина през ливадата, за да пресрещне баща си. Когато той я видя, спря коня си, за да я изчака.

Изведнъж входната врата се отвори и Кип и Ксандра се втурнаха навън, следвани от Елиза и Виктория, която носеше Джон на ръце. Елиза остана назад, за да даде възможност на семейството му да го посрещне най-напред.

— Радвам се, че се върна — Ксандра го държеше за крачола, а Уил държеше бебето. — Липсваше ми.

— Ти също ми липсваше — Уил я погали по главата. Новината за завръщането му бързо се разнесе из околността. За обед се бяха събрали една дузина гости, включително Острието и Шавано Стюарт. Всички искаха да чуят резултатите от работата на делегацията във Вашингтон и да разменят последните местни новини.

— Положението се влоши, докато те нямаше, Уил.

— Да — обади се друг. — Повече от дузина бели мъже бяха арестувани, защото са нарушили закона за регистрацията. Между тях има и мисионери — Самуел Уорчестър, Айзък Троктър и Натан Коул.

— Беше смешна гледка — вметна Острието сухо. — Въоръжени с мускети мъже яздеха към мисиите, следвани от каруца с голям барабан вътре. Едно момче, не по-голямо от Кип, го удря, докато друг мъж върви отзад и свири на флейта. Те арестуваха мъжете без съдебна заповед. Разрешиха им само да се сбогуват с близките си и ги отведоха в Лорън Севил.

— Чух, че били освободени — Уил повдигна въпросително вежди.

— Така е. Съдията ги оправда. Откакто мисионерите са и пощенски началници, т.е. служители на правителството, законите на Джорджия не се отнасят за тях — обясни Елиза. — Когато на… след това мистър Коул мина оттук ме увери, че с него се отнасяли добре. Каза също, че няколко именити джорджианци им съчувствали и изразили силно неодобрение от такива действия.

— Но дори те искат чероките да се изселят оттук — обади се мъжът срещу нея.

— Трябваше да чуеш песните, които пееха джорджианците, татко — каза Темпъл и му подаде изписан лист хартия.

„Върви, дете на природата,

твоят дом е в гората.

Злобата ни не ще те стигне,

но ако се случи, ще скиташ,

и ще намериш своя дом

отвъд Мисисипи.“

— Забрави ли другата, която пееха? — изсмя се Острието.

„Всичко, за което моля в таз творба

е хубава съпруга и голяма планина.

Ей там горе, в земята на чероките.“

— Не, не съм я забравила.

— Вярно ли е това, което казват те, Уил? — попита Шавано на английски заради Елиза. — Че нападателите са станали по-дръзки?

— Аз четох някои от разказите, публикувани във „Феникс“ — каза Уил.

— Тогава знаеш как събориха някои от нашите хора и се опитаха да ги стъпчат с конете си — каза един мъж. — Застреляха един старец, защото не им отворил вратата веднага. Друг се обеси, когато видя това. Мисля, че го направи, защото беше много отчаян от всичко, което се случваше и не можеше да търпи да гледа как хората ни страдат.

— Вече никой не е в безопасност — настоя друг. — Когато дойдоха в твоята плантация…

— Какво? — извика Уил. — Кога се случи това?

За миг в стаята настъпи тишина. Темпъл понечи да отговори, но Елиза я изпревари.

— Джорджианските войници минаха оттук в началото на месеца. Не сметнах за необходимо да ви осведомя, тъй като те не причиниха неприятности и не взеха почти нищо.

— Щеше да бъдеш горд, ако беше я видял как им излезе насреща — Темпъл се засмя.

Чувствайки погледа му върху себе си, Елиза се смути, още повече че Темпъл предаде с подробности инцидента.

— Имате най-дълбоката ми благодарност, мис Хол — каза Уил тихо, когато Темпъл свърши.

— Съвсем неоправдано, уверявам ви — отговори бързо Елиза. Червенина заля бузите й. — Дъщеря ви силно преувеличава ролята ми и омаловажава своята собствена.