Джанет Дейли
Волни и горди (10)

Глава 10

Темпъл отвори тежката врата. Отвън я посрещна студеният януарски въздух. Сега, когато баща й беше във Вашингтон, много малко хора спираха в Гордън Глен. Пристигането на посетител по това време на вечерта показваше само едно: че беше Острието. Когато светлината от коридора освети ездача, Темпъл не се разочарова.

— Какво правиш навън в този студ?

Струи топъл въздух излизаха от носа му. Острието не отговори веднага. Продължаваше да седи на коня си, загледан в нея.

— Видях, че къщата свети. Ще ми позволиш ли да се стопля на огъня ви?

Темпъл кимна. Острието слезе от коня. Шадрак дотича да го отведе в конюшнята. Девойката отвори по-широко вратата. Той влезе, съблече палтото си и го подаде на прислужницата. Забеляза, че къщата беше необичайно тиха.

— Къде е майка ти? — той погледна към малкия салон.

— Горе с малкия Джони. Беше болен от грип тези два дни. Има запален огън в салона — тя го въведе вътре и разрови тлеещите дърва.

— Тихо е — Острието протегна ръце към огъня.

— Мис Хол вече си легна — Темпъл се усмихна. — Имаме новини от татко днес. Изглежда, нещата вървят добре. Писмото му е доста окуражаващо.

— Така ли? — гласът му беше рязък.

— Да. Върховният съд е наредил на щата Джорджия негов представител да се яви и да изтъкне причина, поради която да не се издаде постановление за ревизия на наказателното дело в случая с Джордж Корт Тасел. Според татко това означава, че Върховният съд вярва, че Джорджия е превишила правата си, когато е осъдила един чероки на наша земя — тя сияеше тържествуващо.

— Ти не си чула, нали?… — гласът му отново прозвуча гневно.

— Какво да чуя?

— Той е мъртъв. Те са обесили Джордж Корн Тасел.

— Какво? — очите й се разшириха невярващо. Гледаше го объркано. — Не разбирам. Не са ли получили навреме заповедта от Върховния съд?

— Получили са я и са я престъпили. Не, направили са нещо повече — Острието стисна зъби, за да укроти яростта, която напираше в него. — Когато получили призовката от Върховния съд, те извършили екзекуцията по-рано, за да покажат презрението си. Джорджия твърди, че това не влиза в задълженията на Върховния съд или който и да било друг трибунал. Намесата на Върховния съд била незачитане правата на Джорджия.

— А какви са правата на чероките?

— Кога американците са били загрижени за нашите права? — попита той язвително и се отдръпна от камината. Гневно прекоси стаята, отиде до масичката с напитки и взе шише с уиски.

— Има много, които са загрижени — настояваше Темпъл. — Татко пише в писмото си, че Дейвид Крокет от Тенеси подкрепя каузата ни. Крокет е представил делегацията на други, които също са обещали подкрепа в Конгреса. Хенри Клей заявил, че е приятел на чероките. Говорело се, че той ще победи Джаксън в предстоящите избори и ще стане следващият президент. Той щял да наложи спазването на съществуващите договори, което Джаксън не направи.

Чашата с уиски стоеше недокосната на подноса, докато Острието изучаваше решителното й изражение. Беше готов да се закълне във всичко свято, че тя беше най-красивата жена, която познаваше. Той вдигна чашата и се загледа в съдържанието й, но уискито не му действаше така възбуждащо, както тя.

— Не мога толкова лесно да поверя живота си в нечии други ръце — с тези думи той нямаше предвид Клей или Крокет.

— Но ние не правим това — Темпъл се приближи към него. Дългата й вълнена рокля шумолеше при всяка нейна крачка. — Ние протягаме ръка към други, за да се обединим и да бъдем по-силни. Търсим повече гласове, които да ни подкрепят, за да бъде чут нашият зов за справедливост.

— Говориш като баща си — той отпи от уискито и то опари гърлото му.

— Това лошо ли е?

— Не.

В продължение на една дълга минута Темпъл го гледаше в очите, после се извърна. Корсажът на роклята й се повдигаше бързо.

— Баща ми е силен и честен… готов на саможертва за справедливата ни кауза. Няма да намериш по-великодушен човек, дори да обиколиш нашир и надлъж земята ни. През онова лято, когато нямаше дъжд и много от чероките в планините не изкараха нищо от земята, той отвори за тях килерите ни с храна, даде им жито за животните от хамбарите и платна от нашите станове. Останалите провизии едва ни стигнаха да изкараме зимата.

— Аз също му се възхищавам, Темпъл. Не съм по-малко силен, почтен и загрижен от него, но не съм като него. Никога няма да бъда. Ако това търсиш в един мъж…

Тя се обърна към него.

— Казала ли съм такова нещо?

— Не — Острието въздъхна тежко, опитвайки се да прогони гнева и напрежението от главата си. Бутна полупразната чаша на подноса и се обърна с лице към нея. — Темпъл, не искам да споря с теб… Не тази вечер — той протегна ръка и я обви около кръста й. — Не дойдох за това.

В началото Темпъл се възпротиви и изви глава, за да избегне целувката му. Опитваше се да се освободи от мускулестите ръце, които я обгръщаха. Не можеше толкова бързо да забрави грубите му прями думи; той сякаш смяташе борбата за правата им обречена. Баща й би предпочел да си отреже езика, вместо да изрече такива предателски думи.

Ласките му намалиха съпротивата й. Той продължи да целува шията, ухото и бузата й.

— Имам нужда от теб.

За момент тя остана неподвижна и се замисли за болката в гласа му, която не беше породена единствено от желанието му по нея. Това беше болка, която говореше за по-дълбока мъка. Острието винаги изглеждаше далечен и безчувствен. Понякога забравяше за силните емоции, които горяха под студената му външност. Зачуди се откъде идва болката. Гневът и горчивината, които показа тази вечер — това не беше характерно за него. Какво не беше наред? Защо беше нервен? Истинската причина изведнъж проблесна в съзнанието й.

— Ти го познаваше, нали? Когато си копал за злато там, ти си срещнал Джордж Корн Та…

Той впи устни в нейните и не й даде възможност да продължи. Този път Темпъл не се противопостави на целувката му. Искаше да поеме болката и да заличи образа на смъртта, която за него имаше име и лице.

След дългата целувка той отлепи устни от нейните и зарови лице в косата й. Тя чувстваше мъката, която го разяждаше. Той започна пак да я целува, като шепнеше името й. Темпъл трепна, усещайки ръцете му да се плъзгат по гърба й. Потърси устните му и долови вкуса на уиски, който я опиваше.

Елиза приближи към малкия салон. Когато видя прегърнатата двойка, спря шокирана.

— Какво правите? — в момента, в който въпросът излезе от устата й, тя се изчерви.

Страстта се четеше в очите им, когато се обърнаха към нея.

— Искате ли нещо, мис Хол? — попита Темпъл.

— Малко е късно да се приемат гости — Елиза гледаше настойчиво Острието.

— Да — съгласи се неочаквано той. — Време е да си тръгвам.

— Но… — Темпъл се обърна към него.

Той спря протестите й.

— Мис Хол е права. Време е да се върна към топлината на моя огън.

Темпъл понечи да спори с него, но се отказа.

— Ще кажа на Фийби да ти донесе палтото.

— Не е необходимо.

Темпъл го изпрати, а после отиде до камината и взе ново дърво от сандъка. Елиза остана в стаята, но не каза нищо, докато не чу входната врата да се затваря зад него.

— Как можеш да се държиш толкова леконравно, Темпъл? След всички разговори, които имахме за…

— Тихо! — Темпъл се изви. Черните й очи блестяха някак царствено. — Разговори, разговори! Винаги ме мъмриш за чувствата ми. Казваш, че жената не трябва да ги показва. Ти не разбираш, че мъжът намира успокоение в прегръдката на любимата жена. Това лекува болката му и му напомня, че е жив. А ти искаш да отречеш това Искаш да отречеш истинските чувства, които те правят жена.

Смаяна, Елиза не знаеше какво да каже. Гласът на Темпъл беше толкова властен, че тя се колебаеше да я обори. Изведнъж осъзна, че двете с Темпъл си бяха разменили ролите на учителка и ученичка.

Темпъл бавно се обърна към огъня.

— Има още нещо, което трябва да знаеш. Екзекутирали са Джордж Корн Тасел. Мъртъв е.

— Какво? Как разбра?

— Острието ми каза — после обясни подробно обстоятелствата около екзекуцията.

— Боже Господи! Баща ти! — прошепна Елиза. — Ще бъде ужасен удар за него.

— Да.

Огънят пукаше в камината. Елиза искаше да каже нещо окуражаващо.

— Не всичко е загубено, Темпъл. Не трябва да се отчайваш. Адвокатите вече подготвят ново дело, което да представят пред Върховния съд. С него ще молят за съдебно разпореждане, което да забрани на джорджианците да прилагат законите си над чероките.

— Знам — кимна Темпъл, но думите на Елиза не й направиха впечатление.