Глен Кук
Мрачни времена (90)

89

— Ох!

Отворих очи. Чичо Дой и Тай Дей бяха приклекнали от двете ми страни с угрижен вид. Завъртях глава, учуден да ги видя толкова скоро.

Лежах на пода в работната си стая, но бях облечен за сън.

— Какво правя тук?

— Ходеше насън — съобщи Дой. — И говореше, което ни разтревожи.

— Говорил съм? — Никога не говоря насън. Но пък и не ходя насън. — Проклятие! Пак припадък! — И този път си спомнях. Някаква част. — Трябва да го запиша. Веднага, преди да съм го забравил. — Добрах се до другия край на стаята и след мигове вече дращех.

А когато свърших, разбрах, че нищо не мога да проумея. Захвърлих писалката.

Дойде майка Гота с чайник. Наля ми, после и на Дой, и на Тай Дей. Смъртта на Сахра я беше наранила дълбоко. Засега обичайният й свадлив характер не се проявяваше — действаше като автомат.

Така беше от дни.

— Какво ти е? — попита чичо Дой.

— Не мога да обясня! Спомням си всичко, но не мога да му намеря никакво обяснение!

— Тогава се отпусни. Престани да се бориш със себе си. Тай Дей, извади тренировъчните мечове.

Идеше ми да изкрещя, че не му е сега времето. Но такъв беше неговият отговор на всякакво напрежение. Вади мечовете. Изпълнявай ритуалите. Покажи стойките. За това бе необходимо пълно съсредоточаване. И винаги помагаше, колкото и да не ми се вярваше.

Дори и Гота се присъедини към нас, макар че дори аз бях по-сведущ от нея.