Глен Кук
Мрачни времена (68)

67

Кай Дам ме изслуша търпеливо, както възрастен изслушва умно дете с изобретателна, но непрактична идея.

— Нали разбираш, че това може да разпали боеве? — попита ме той.

— Разбира се. Но те са неизбежни. Дой каза, че Могаба е взел решението по време на нашата среща. Гоблин и Едноокия са съгласни. — Съгласни бяха и Хагоп, и Мускуса. Никой от нас не се бе насилвал да се съгласява с другите. — Ние сме повече от Нар. — Но техните талианци имаха огромно числено превъзходство над нашите, а нямаше начин да разберем как биха реагирали талианците и от двете групи.

Старецът се обърна към Хон Трей. Чудато изражение подчертаваше бръчките в ъгълчетата на очите му.

Кай Сахра коленичи до мен и ми поднесе чай. Това бе крачка напред в сравнение с всичко досега. Тя срещна учудения ми поглед. Май лигите ми все пак не потекоха.

Хон Трей ни наблюдаваше без никаква реакция. Това я правеше далеч по-спокойна от мен. Тя се взря в съпруга си и кимна. Той рече:

— Ще има бой. Скоро. Джайкурите ще вдигнат бунт.

Не това исках да чуя.

— Ще обезпокоят ли твоите или моите хора? — попитах. Не биваше да се навирам. Моментално се извиних.

Кай Сахра ми наля още чай, още преди да сервира на баба си и дядо си.

Кай Гота се появи като демон, дръпнат за назъбения език, и занарежда нещо на дъщеря си, все едно лаеше.

Старецът вдигна очи и изрече рязко една дума. Хон Грей го подкрепи с цяло изречение с тон, който бих нарекъл остър шепот. Тя като че не можеше да говори по друг начин.

Кай Гота се оттегли. Вътре в семейство Кай имаше точно определени граници и неоспорима йерархия.

Погледнах красавицата. Тя отново се взря в очите ми, отклони поглед и стана, поруменяла.

Случваше ли се нещо? Те не биха се опитали да ме манипулират, нали?

Нямаше да стане. Никоя жена, дори и тази жена, не беше чак толкова ценна. А Кай Дам ме беше опознал достатъчно, че да се досети за това.

Ако искаше да ме манипулира, щеше да има повече късмет, ако направо ми беше казал всичките гадости по въпроса защо, по дяволите, всеки почваше да пикае газ само при споменаването на името на Отряда.

Той и старицата си зашепнаха на изблици. Изведнъж Кай Дам ми каза:

— Ще те подкрепим в това начинание, Знаменосецо. Временно. Хон е убедена, че сблъсъкът между джайкурите и войниците на чернокожите е неизбежен. Той ще бъде яростен, но може и да не засегне нас, останалите. Това ще осигури значително отвличане на вниманието. Но ще настоявам Дой да има възможността да прекрати подкрепата, ако има риск това да привлече неприятелско внимание към нашия народ.

— Отлично. Разбира се. Въпреки че и без теб бих се пробвал.

Кай Дам си позволи да се усмихне леко — или на моето въодушевление, или на изгледите да стъжним още малко живота на Могаба.

След мръкване, при предположение, че бунтовете са започнали, щяхме да оберем хранителните складове на Могаба.