Метаданни
Данни
- Серия
- Черният отряд: Блестящият камък (1)
- Включено в книгата
-
Мрачни времена
Първа книга за Блестящия камък - Оригинално заглавие
- Bleak Seasons, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Глен Кук. Мрачни времена: Първа книга за Блестящия камък
Американска, първо издание
Превод: Светлана Комогорова
Редактор: Персида Бочева
ИК „Лира Принт“, София, 2009 г.
ISBN: 954–8610–71–0
История
- — Добавяне
2
Хей, ти! Добре дошъл в града на мъртвите. Не обръщай внимание на тези, които те зяпат. Призраците не виждат често чужденци, или поне приятелски настроени чужденци. Прав си. Те наистина изглеждат гладни. Случва се при обсада.
Опитай се да не наподобяваш чак толкова агнешко печено.
Мислиш, че това е шегичка ли? Бягай далече от Нар.
Добре дошъл в Деджагор, както талианците наричат този смъртоносен капан. Кафявите дребосъци, обитателите на Земите на сенките, от които го заграби Черния отряд, го наричат Стормгард. А тукашните хора винаги са го наричали Джайкур, дори по времето, когато това бе престъпление. А кой знае как го наричат Нюен Бао. И на кого му пука? Те не говорят, а и без това не влизат в сметките.
Ето един от тях. Онзи негодник там, дето е само кожа и кости, с мършавото лице. Кожата на всички тук е в някаква отсянка на кафявото, но тяхната е различна. Има някакъв сив оттенък. Почти като на смъртник. Не бихте сбъркали Нюен Бао с нищо друго на света.
Очите им са като излъскани въглища, които никой огън не би стоплил.
Онзи шум ли?
Съдейки по звука, Могаба, Нар и Първи легион отново изхвърлят обитатели на Земите на сенките. Някои проникват вътре почти всяка нощ. Като мишки са. Просто няма отърване.
Онзи ден намерих неколцина, крили се откакто Отрядът превзе града.
Ами миризмата, дето се носи? Преди сенчестите да започнат да погребват мъртвите си беше още по-зле. Може би лопатата им се струваше твърде сложен механизъм.
Онези продълговати могили, разположени около града като спици на колело, са натъпкани с трупове все едно с дърва. На места не са затъпкали достатъчно пръстта и газовете на разложението взривяват могилите. И тогава се надяваш вятърът да не духа откъм тях.
Оптимизмът им си личи по всичките още незапълнени окопи, които копаят. Голяма част от пръстта отива за насипи.
Но най-зле е със слоновете. Те гният цяла вечност. Веднъж се опитаха да ги изгорят, но само раздразниха лешоядите. Можеха просто да извлекат труповете им и да ги вградят в насипите.
Кой? Грозният дребосък с още по-грозна шапка ли? Това е Едноокия. Да си имаш едно наум за него.
Защо пък Едноокия? Заради превръзката на окото. Хитро, а?
Другият завързак е Гоблин. И за него да си имаш едно наум. Не? Е, не им се пречкай. Най-добре никога, но особено когато се карат, а най-вече когато са пияни. Като магьосници не са точно от онези, които разтърсват света, но не би могъл да се справиш с тях, все пак са способни.
Колкото и да са нескопосани, главно заради тях Сенчестите сега си стоят там в полето и го чоплят, а несметните богатства на града оставиха на талианските войски и на Черния отряд.
Сега внимавай. Гоблин е белият. Да, да, прав си, отдавна е трябвало да се изкъпе, както прави веднъж годишно. Гоблин е тоя, дето прилича на жабок. Едноокия е другия, с шапката и превръзката.
Мъжете с униформи, които нявга, незнайно кога, са били бели, са талиански войници. Всеки ден по някой от тях се пита с кой ли акъл, по дяволите, се е записал в легионите.
Хората с цветните туники и нещастните изражения са местни. Джайкури.
Представи си, когато Отрядът и легионите връхлетяха от север и изненадаха Сянка на бурята, те посрещнаха новодошлите като освободители и посипаха улиците с розови листенца и с любимите си дъщери.
А сега не понечват да наръгат тия свои освободители в гърба само защото другото е още по-зле. Сега те са достатъчно живи, за да ги мъчат и да ги морят от глад.
Тъкачът на сенки не се слави с добротата си и с това, че целува бебета.
Децата навсякъде ли? Тези почти щастливи, дебели хлапаци? Нюен Бао. Почти всичките са Нюен Бао.
След идването на Господарите на сенките джайкурите почти спряха да правят бебета. А и повечето от малцината родени така и не оцеляха в тежките времена. Шепата, които все още дишат, ги вардят по-свирепо от всякакви съкровища. Няма да ги видите да търчат голи по улиците, да пищят и да не обръщат никакво внимание на непознатите.
Кои са Нюен Бао ли? Никога ли не си чувал за тях?
Добър въпрос. А да му се отговори е трудно.
Нюен Бао не говорят с външни хора, освен чрез техния Говорител, но слухът е, че били набожни поклонници, завръщащи се у дома след хадж, какъвто правели веднъж на поколение, докато не попречили обстоятелствата. Талианските войници твърдят, че идвали от обширните блата край речната делта западно от Талиос. Те са примитивно, дребно малцинство, презирано от големите религии — гуни, ведна и шадар.
Целият народ на Нюен Бао се отправил на поклонничество. И целият им народ нагази в дълбоките лайна тук, в Деджагор.
Трябва да поработят по въпроса за избор на времето или да усъвършенстват уменията си да омилостивяват своите богове.
Черния отряд сключи сделка с Нюен Бао. Гоблин и техния Говорител се дърлиха половин час и накрая се договориха: Нюен Бао да не обръщат внимание на Черния отряд и на талианците, за които отрядът отговаря, и на свой ред също да бъдат пренебрегвани.
Получава се. Общо взето.
Техните хора са от онези, които не би искал да дразниш. С тях шега не бива.
Те никога не започват нещо, според талианците, освен ако на инат не се запънат да изпълнят онова, което им кажат.
Като че начинът на мислене на Едноокия тук върши работа.