Глен Кук
Мрачни времена (85)

84

От доста време не бях получавал сериозни припадъци. Вече не бях нащрек. Този ме издебна — все едно се разсеях и потънах в ленив унес. Гледах Деджагор, но вече не го виждах, мислех за младата жена, влязла в живота ми, и за старата, която го напусна. Сахра и вечно сериозният То Тан вече ми липсваха.

Един бял гарван кацна на върха на копието и ми изграчи. Не му обърнах внимание.

Стоях на ръба на блещукаща пшеничена нива. В средата й, на трийсетина крачки от мен, стърчеше разкривен и изкорубен черен дънер, наобиколен от заядливи гарги. Приказните кули на Наблюдателницата сияеха в далечината, на един ден път оттук. Разпознах ги, без да разбирам как бих могъл.

Внезапно гарваните се издигнаха, закръжиха и отлетяха нататък в ято, което не приличаше на гарваново. Един бял гарван остана да кръжи в небето.

Дънерът заблестя с мрачно сияние, което бавно угасна.

Там стоеше една жена. Много приличаше на Господарката, но беше още по-красива. Като че гледаше през мен. Или погледът й проникваше в мен. Тя се усмихна коварно, игриво, изкусително, може би налудничаво. След миг птицата албинос кацна на рамото й.

— Невъзможен си.

Усмивката й се разпръсна на парченца смях.

Тя можеше да бъде само една личност — освен ако не бях напълно и неотвратимо луд. И тази личност бе умряла много отдавна преди да се присъединя към Отряда.

Ловеца на души.

Когато тя е издъхнала, Знахаря е бил там.

Това би обяснило много неща, би осветлило стотици мистерии. Но как бе възможно?

Огромен черен звяр, приличен на абаносов тигър, излезе иззад мен и приклекна до жената. В държанието му нямаше нищо угодническо.

Уплаших се. Ако Ловеца на души беше жива, обикаляше по тия краища и беше склонна да се намесва, тя можеше да се превърне в най-големия ужас тук. Тя беше по-могъща и от Дългата сянка, и от Оплаквача, и от Господарката. Но освен ако не се беше променила от едно време, тя предпочиташе да използва дарбите си на дребно, от злоба или за забава.

Тя ми намигна, после се завъртя и сякаш се разтвори във въздуха, и само смехът й остана да трепти след нея. Той зарази с веселие и белия гарван.

На форвалака представлението му омръзна и той изчезна в далечината. А аз се стопих.