Глен Кук
Мрачни времена (6)

5

От кулата на Цитаделата се вижда, че Деджагор е внимателно планиран лабиринт. Разбира се, повечето градове-крепости се строят с оглед на това, че все по някое време ще се случи съседните държави да бъдат управлявани от главорези. Владетелите на вашия град, разбира се, никога няма да бъдат по-лоши от великодушни деспоти, а най-страшният им стремеж ще е да умножат славата на родния град.

До появата на Господарите на сенките само преди поколение войната беше нещо чуждо на тази част от света. Откакто Черния отряд я бе напуснал, тя не познаваше нито войски, нито войници.

И в този небивал рай дойдоха Господарите на сенките, владетели на мрака от най-далечните краища на земята, и доведоха със себе си всички страшилища на едновремешния кошмар. Скоро нахлуха необучени армии. Те нападнаха изненаданите царства като огромни свирепи чудовища, на които не можаха да устоят дори боговете. Черният прилив заливаше всичко. Градове рухваха. Малко от тях имаха късмета Господарите да решат да ги построят отново. На народите на новооснованите Земи на сенките бе предоставен избор: подчинение или смърт.

Джайкур се прероди в Стормгард, седалище на Сянка на бурята — тя, която бе способна да извика буря и гръмотевици, ревящи и тътнещи в мрака. Тя, която в други времена и на друго място носеше името Приносителя на бури.

Първо Сянка на бурята издигна могила, висока четирийсет стъпки, върху развалините на пленения Джайкур, в сърцето на равнината, загладена до съвършенство от роби и военнопленници. Пръстта за могилата караха от пръстена от хълмове, обкръжил равнината отвсякъде. След като тя бе завършена и страните й бяха покрити с няколко слоя вносни каменни плочи, Сянка на бурята построи на върха й своя нов град. И издигна около него стени, отново четирийсет стъпки високи. Не пренебрегна и последните теории за кули за огневи обстрел и отбранителни укрепления на високите си порти.

Всички Господари на сенките сякаш бяха обладани от параноична нужда да укрепят домовете си, за да се чувстват в безопасност вътре в тях.

Но никъде в плановете си тя не бе предвидила възможността да й се наложи да отблъсква нападение на Черния отряд.

Докато говоря, ми се иска да бяхме поне наполовина зли колкото нея.

Деджагор има четири порти. Всяка от тях сочи една от посоките на света. Всяка се намира в края на павиран път, който се спуска право от хълмовете. В днешно време движение има само по пътя, който иде от юг.

Могаба запечата трите порти и остави само един изход, варден непрекъснато от Нар. Могаба е решен да се бие. Също толкова е решен никой от нашите дрипави талиански легионери да не избяга и всички да положат кости с него.

Никой от нас, било от Черния Отряд, Старата банда, Нар, джайкур, талианец, Нюен Бао или някакъв друг, извадил лошия късмет да бъде приклещен тук, няма да се измъкне жив. Освен ако на Тъкача на сенки и неговата шайка не им втръсне дотолкова, че да тръгнат да си търсят някой друг за тормоз. Така, имаш осмица и десятка пика, а за да минеш ниско, ще си заложиш задника, за да изтеглиш девятка.

Шансът ти да изтеглиш девятка е малко по-голям от нашия да се измъкнем оттук.

Укрепеният лагер на Сенчестите се издига на юг от града. Толкова е близо, че попада в обсега на тежката ни артилерия. Виждат се обгорените греди там, където се опитахме да ги подпалим в деня на голямата битка. Оттогава сме ги нападали още няколко пъти, но вече нямаме сили да рискуваме.

С две думи — не сме в състояние да обезсърчим Тъкача на сенки.

Като повечето военачалници и той не позволява на реалността да му пречи да прави каквото си поиска.

Артилерията ги буди в пет нощи от пет възможни — всеки път по различно време. Това ги държи на ръба на лудостта и изтощението, и като нападат, са много по-уморени. Проблемът е, че тези огромни усилия държат и нас на ръба на лудостта и изтощението. А ние работим и по други проекти.

Тъкача на сенки е загадка. Той не е първият по рода си, с когото Отрядът си е имал работа. Но убийците тежка категория от нашето минало, изправени срещу подобна ситуация, щяха да стъпчат Деджагор, все едно скачат върху мравуняк, и чак тогава да потърсят истинско предизвикателство. Ала тук Гоблин и Едноокия, които са лека категория, могат да се намесят достатъчно бързо и вероломно да отбият всеки немощен удар на Тъкача.

Слабостта му е мистерия.

Изнервяш се, когато врагът не прави всичко, което според теб е по възможностите му. А Тъкача на сенки не е станал върховен гадняр, проявявайки милост. Едноокия вижда всичко в най-ужасната му светлина. Той твърди, че Тъкача се скатава, защото Дългата сянка го държи в своята власт и умишлено отслабва силите му. Основната старовремска политика на силата с Отряда по средата. Преди да дойдем, за Господарите на сенките най-голямото предизвикателство е било да се бият помежду си.

По принцип Гоблин рядко се съгласява с Едноокия за каквото и да било. Той твърди, че Тъкача на сенки ни успива, докато оздравеят раните му, които били по-сериозни, отколкото очаквахме.

Според мен единият е прав за шест от дванайсет възможности, а другият — за половин дузина.

Над лагера на Тъкача кръжат гарвани. Постоянно. Там са поне дузина. Останалите следят нас. От дистанция. Ако се приближат много, може да се окажат в нечие канче.

Знахаря беше предубеден към гарваните. Мисля, че сега го разбирам. Но прилепите ми досаждат повече.

Не виждаме прилепи толкова често. Гарваните изтребват мнозинството от тях. (Тези гарвани не ги е срам да излизат нощем). А онези, които гарваните пропускат, ги докопваме ние — почти неизменно. Ала по няколко неизбежно се измъкват. Което не е хубаво.

Те шпионират за Господарите на сенките. Те са далекогледите очи на злото тук, където враговете ни не винаги имат власт над живия мрак.

Останали са само двама Господари на сенките. Тъкача си има неприятности. Те вече нямат такава власт, каквато показваха преди, когато можеха да управляват сенките в самото сърце на талианските територии.

Господарите на сенките изчезват от сцената.

Човек сънува.

Сънищата твърде лесно се превръщат в кошмари.