Глен Кук
Мрачни времена (4)

3

Разритайте ги тези гарвани. Много изнагляха! Мислят се за господари на мястото… Хей! Уловил си един. Дръж го! Не стават много за ядене, но все е по-добре, отколкото никакво ядене.

Мамка му. Измъкна се. Случва се, по дяволите. Тръгвай към цитаделата. Там, отгоре, се открива най-добрият изглед.

Онези там ли? От Отряда са. Не им личи, а? Бели хора тук, долу? Оня, рошавия, е Кофата. От него излезе доста сносен сержант. Просто е достатъчно луд. С него са Мускуса и Хагоп. Те са най-отдавна в Отряда, без Гоблин и Едноокия. Те са от Старата гвардия от поколения насам. Едноокия сигурно вече е навъртял към двеста години.

И онази тайфа там е от Отряда. Клинчат от работа. Дъртия, дето хрипти, е Хриптящия. За нищо не става вече. Никой не знае как успя да оцелее в голямата патаклама. Казват, че се сблъскал челно с най-добрите.

Другите двама черни са Смотаняка и Идиота. Не се знае защо им викат така — нищо им няма. Приличат на две лъснати абаносови статуи, нали?

Мислиш си, че тези имена се лепват ей така, без нищо? Не, спечелват си ги по трудния начин. Всъщност, обикновено им ги лепва Едноокия. Да, сигурно си имат и истински имена. Но от толкова отдавна им казват на прякор, че и те вече мъчно си ги спомнят.

Гоблин и Едноокия са най-важните — не бива да ги забравяш. И внимавай да не им обръщаш гръб. Не умеят да устояват на изкушения.

Това е улица „Сияйна като роса“. Никой не знае защо се казва така. Чудничко звучи, нали? Трябва да го чуете на джайкурски. Направо ще ви строши челюстта. Това е пътят, по който компанията нахлу, за да завземе кулата. Може би ще я прекръстят на улица „Реки от кръв“.

Да, Отрядът нападна оттук посред нощ, изби всичко, що мърда, и нахлу, преди някой да осъзнае какво става. С помощта на Променливия те превзеха кулата с рев и там му позволиха да им помогне да унищожат Сянка на бурята, а после погнаха и него.

Това си беше стара вътрешна вражда в Отряда. Бяха длъжници на Променливия от едно поколение преди това — когато помогнал на Ловеца на души да пречупи съпротивата на града, той убил брата на Едноокия — Тъпана, докато Отрядът бил на служба при Синдика на Берил. Знахаря, Едноокия и Гоблин, Мускуса и Хагоп са единствените, останали от онова време. По дяволите, Знахаря вече го няма. Дали? Обожаващият историята лентяй е погребан в една от онези могили. Наторява равнината. Сега Могаба е Капитан. Или по-точно така си мисли той.

Братята идват и си отиват, но Отрядът е вечен. Всеки от нас — едър или дребен, е хапка, все още непогълната от лакомата уста на Времето.

Тези огромни черни мъже-чудовища, които пазят портата, са Нар. Те са потомци на Черния отряд отпреди векове. Страшни зверове, а? Могаба и цяла глутница негови приятелчета се присъединиха към похода на Отряда при Геа-Ксле. Старата банда не им се радва много.

Ако омесиш цялата им тайфа като тесто и после я изцедиш, няма да нацедиш и две унции чувство за хумор.

Навремето те бяха много повече от сега, но постоянно ги убиват. И са луди са връзване — цялата пасмина. За тях Отрядът е религия. Само че техният Отряд не е Черния отряд на Старата банда. И това си проличава все повече с всеки изминал час.

Всички Нар са по-високи от два метра. Всички Нар тичат като вятъра и скачат като газели. Могаба избра само най-атлетичните и най-войнствените за похода към Катовар. Всички Нар са бързи като котки и яки като горили. Всички Нар боравят с оръжията си, все едно са се родили с тях.

Останалите ли? Онези, които се наричат Старата банда? Да, вярно е. Отрядът е нещо повече от професия. Ако беше само за парите, само да си продадеш меча на всеки, който плати, Черния отряд нямаше да бъде по тези краища на света. На север имаше сума ти работа. В света никога не липсват владетели, които тормозят поданиците или съседите си.

За членовете си Отрядът е семейство. Отрядът е дом. Отрядът е народ от прокуденици, сами срещу целия свят.

И сега Отрядът се опитва да завърши жизнения си цикъл. Той издирва своето родно място, прочутия Катовар. Но като че целият свят е решил Катовар да остане недостижим — девственица, скрита завинаги зад воала на сенките.

Да, Отрядът си е у дома, но Знахаря бе единственият, който направо се просълзяваше от проклетата мисъл за това.

За него Черния отряд беше тайнствен култ, макар и да не отиваше толкова далеч като Могаба — да го приема за свещено призвание.

Внимавай къде стъпваш. Още не са разчистили всичката мръсотия от последната атака. То пък все едно не си личи по миризмата. Джайкурите вече не помагат много. Може би от недостиг на гражданска доблест.

Нюен Бао? Те просто са тук. Не се пречкат. Въобразяват си, че могат да останат неутрални. Но ще разберат. Тъкача на сенките ще ги научи. Никой не остава неутрален в този свят. Най-доброто, което можеш да сториш, е да избереш и да скочиш.

Малко не си във форма ли? Ще се стегнеш. Няколко седмици търчане насам-натам, затъпяване на остриетата на Тъкача на сенки и озаптяване на набезите на Могаба ще те наточат като меч на Нюен Бао.

Мислиш си, че обсадата е само лежачка, почивка и очакване другите да се разкарат, а?

Човече, онзи другият е смахнат, та чак бесен.

И не е само луд. Той е магьосник. Основен играч, въпреки че в последно време не е показал кой знае какво. Преди да довършат Стареца в голямото клане, което приклещи всички тук, той успя доста да навреди на Тъкача. От тогава старият дявол не е на себе си. Клетичкият.

Това е. Върхът на кулата. И ето го целият смрадлив град, изложен като на някоя от онези пясъчни витрини, които Господарката обичаше.

А, да. Онези слухове стигнаха и дотук. Тръгнали са от някои затворници от Земите на сенките. Може би Кина се е появила горе, на север. Или нещо подобно. Но не би могла да е Господарката. Тя умря тук. Петдесет мъже видяха как я убиват. Половината бяха избити, докато се мъчеха да я спасят.

Как мога да говоря така? И дали съм сигурен? Колко очевидци са нужни? Тя е мъртва. Старецът е мъртъв. Всички са мъртви — всички, които не проникнаха вътре преди Могаба да запечата портите.

Цялата тълпа е мъртва. Всички, освен тайфата тук вътре. А и тя е приклещена сред смахнати. Можем да хвърляме ези-тура кой е по-откачен — Могаба или Тъкача на сенки.

Всичко ли виждаш? Това е то. Деджагор, устояващ на блокадата на Господарите на сенките. Не е кой знае колко впечатляваща гледка, нали? Но всяка от тези обгорени площи е паметник на яростни ръкопашни боеве. Такива са ни отношенията със Сенчестите.

В Деджагор пожарите започват лесно.

В Ада е горещо, нали?