Глен Кук
Мрачни времена (21)

20

Съвсем като обикновена градоносна буря, нали? Кара те да се чудиш откъде са намерили всички тия проклети стрели и копия за машините си. Стой си под щита или прикритието и нищо няма да ти стане. Те не са добри в стрелбата по високи цели.

Ако си починат преди атаката, джайкурите ще излязат, ще съберат копията и стрелите, и ще ги отнесат на войниците. Сенчестите щяха да ги поемат откъм работния край.

Не, джайкурите не обичат Могаба. Не обичат и талианците, и Черния отряд. Иска им се цялата тази сган да се махне оттук. Но имат тъмни подозрения какво ще се случи, ако Тъкача на сенки превземе отново града. Затова се опитват да помогнат, един вид, но не много. Още не.

Помагат по малко — смятат, че така Могаба по-вероятно няма да ги изрита следващия път, когато го прихванат лудите.

Небето? Тъмно като в сърцето на жрец, нали! О, да. Прав си. Тази нощ не е от светлите. Преди никога не нападаха, когато не грееше благосклонната пълна луна. Значи със сигурност е дяволска работа. Означава, че Господарите на сенките искат да се възползват от мрака, за да пуснат домашните си животинки да се развихрят на поразия. Или пък искат всички да се ужасят, че ще дойдат сенки. Виж ги само как припкат! Джайкурите тази вечер са нахъсани — ако влязат в самата битка, това ще е повече, отколкото са очаквали Могаба или Тъкача на сенки. Я! Какво беше това? Гледай ти! Какво е това, по дяволите? Розовото сияние над хълмовете. Ето ги, идват. Ще се пробват да разбият Отряда. Не мислиш, че ще успеят ли? Може и да си прав. Може би целта на това е да държат Отряда прикован на място, докато Тъкача се съсредоточава върху нещо по-податливо.

Но погледни ги там, долу. Като личинки. И засега още няма прикриващ огън.

Прав си. В момента придвижват машините, за да подкрепят основната атака.

Виж онази светлина. Тя става все по-ярка. Не. Сега се отдалечава. И като че никой не забеляза. Малко странна е тая работа.

О! Ето, пак. Може да е сигнал за офицерите от Земите на сенките. Вярно, шумотевицата се усилва, както казваш.

Не, и на мен не ми харесва този шум. Атаката е станала всеобща.

Я! Погледни ето там! Сега вече и там имаме. Какво имаме ли? Светлината. Не я ли виждаш? Там, зад валовете?

Да, разбирам. Пак си прав. Друга е. Повече прилича на студената светлина на пълна луна с лек синкав оттенък, нали? Да. И е някак разсеяна. Все едно я гледаме през есенната мъгла. Там. Ето, сега е толкова ярка, че се вижда битката върху далечната стена.

Да. Битка. Това значи, че там вече са завзели позиция. И Могаба не разполага с резерви, които да прати нататък.

Май най-добре да се наведем и да се цункаме отзад за сбогом, приятелю.