Александър Белов
Култ към огъня (9)

8.

Извикаха Игор Леонидович Веденски при генерал Хохлов. Той имаше какво да разкаже както за проведените, така и за набелязаните мероприятия, включително и за връзките на прочутия терорист Авад бен Ладен.

Информацията беше много интересна и Андрей Анатолиевич разпита подробно Веденски за известния терорист, а по време на разказа му си водеше записки в бележника.

След като свърши с доклада, Игор Леонидович затвори папката в очакване на въпроси или разпореждания.

Андрей Анатолиевич стана, разходи се из стаята и погледна през прозореца.

— Какво ново имаме за Шмит? — От време на време Хохлов се интересуваше от съдбата на фонд „Реставрация“ и всичко, свързано с него.

Веденски беше подготвен добре и по този въпрос:

— С помощта на връзките си в Кремъл и прокуратурата небезизвестният Виктор Петрович Зорин окончателно измести Шмит от бизнеса и сложи ръка на фонд „Реставрация“. Много добре знаете как става. У когото е властта, той диктува правилата на играта.

— Да, да — съгласи се Хохлов. — Прочутото преразпределение на собствеността.

— Шмит окончателно се оттегли от бизнеса — продължи Веденски. — Засега е в Русия. Живее като богат рентиер, има клубове, барове, хоби. Трябва да призная, че хобито му е интересно. Увлича се по спортната авиация, завърши школа за пилоти. Купи си спортен ЯК, понеже има купища пари. По цели дни виси в елитен авиоклуб на частно летище край Москва. Купи си къща близо до него, за да не пътува чак до града и обратно. Интересува се от всичко, което лети. Няколко пъти скочи с парашут, летя с делтапланер. Напоследък често се отбива във вертолетния полк и се учи да лети с боен вертолет. Там разполагат и с наши, и с американски учебни машини тип „Апач“ и „Черен ястреб“.

— А пилотите на вертолети съгласни ли са с това?

— Да, но не го правят безплатно. Шмит има някакъв познат в полка. Срещу доста пари той организира заниманията, а след това и полетите. Тъй че — обобщи Веденски — сега Шмит е класически пилот. И е подготвен много по-добре от който и да било възпитаник на училището за летци.

Андрей Анатолиевич предъвка устни, сякаш обработваше информацията.

— И защо му е всичко това?

— Небето ли имате предвид? — уточни Веденски.

Генерал Хохлов погледна с одобрение Игор Леонидович, защото винаги го разбираше от половин дума.

— Ами да.

— Не зная със сигурност, мога само да се досещам. Изглежда, му липсват рискът и усещането за опасност, с които е свикнал, докато е работил в специалните части и още повече, докато е бил началник на охраната на Белов. В момента Дмитрий Шмит се готви да се изсели в Англия. И събира нужните за тази цел документи.

Вече наближаваше обедната почивка и генерал Хохлов погледна часовника си.

— Това е — приключи Веденски.

След като зададе няколко незначителни въпроса за завършек, Хохлов стана.

— Благодаря за интересната информация, Игор Леонидович — усмихна се и стисна здраво ръката на Веденски. — Тези дни ще ходя при президента Батин и непременно ще му съобщя информацията за Авад бен Ладен, която получих от вас. Тя заслужава сериозно внимание… Всичко хубаво.

Веденски рязко се обърна и тръгна към вратата.

Генерал Хохлов уважаваше Веденски, заради острия му ум, заради способността му да улавя всичко в движение, заради организаторските му способности, заради педантизма му и изобщо заради това, че е нормален човек.

„Достоен човек ще ме смени на поста, когато изляза в пенсия — помисли си той, докато гледаше след малко понапълнелия, но стегнат генерал. — А моментът вече наближава.“