Александър Белов
Култ към огъня (3)

2.

Веднага щом самолетът с Грот, Пелтека, Гоблин, Мориарти и присъединилите се към тях Надежда Холмогорова и Глигана кацна в Емирствата, компанията от престъпници моментално беше арестувана. По настояване на руските власти арабите върнаха Ту-154 на красносибирските авиолинии, но задържаха похитителите до изясняване на обстоятелствата.

Нямаше очевидни причини за подобно решение, ала шумотевицата, която международната преса вдигна покрай съдебния процес срещу двама наши разузнавачи в Катар, си каза думата. И правителството на Абу Даби за всеки случай прибра временно Грот и компанията му зад решетките. В затвора действаха американски правила и затворниците живееха по двама в килии с решетки. Впрочем, руснаците бяха настанени един до друг, така че можеха да разговарят помежду си.

Всяка вечер Гоблин и Мориарти, които попаднаха в една килия, прочувствено подхващаха старата арестантска песен:

От Владимир, от Централния хвръкнаха два гълъба,

хвръкнаха, изхвръкнаха, но обратно не се пръкнаха.

— И за какъв кур изхвръкнахме от „Гарвановото гнездо?“ — беснееше Грот, впил ръце в железните пръчки. — За да влезем пак зад решетките и на това отгоре в ислямски пандиз?

Той си представяше живота в Емирствата като в приказките от „Хиляда и една нощ“ — безкраен низ от удоволствия.

— Д-да — пригласяше му, заеквайки, неговият съсед от отсрещната килия Пелтека, който бе останал сам в помещението. — В Г-гарвановото гнездо поне с-си бяхме вкъщи. А пък т-тук всичко е шантаво! Пандизчиите са някакви г-гадове, пък и манджите им с треволяци не ми харесват.

— А пък в следствения арест сега вечерят. Макарони — отдаде се на мечти Мориарти.

Глигана също нервничеше. Да изгуби бизнеса си с бонбони в Красносибирск, който потръгна толкова добре, и да се озове в затвора в Емирствата! Такова нещо не би могло да му се присъни и в най-страшния кошмар. Разбира се, всичко това стана заради безумната му любов към Надежда и сега поне тя можеше да е до него, ала в момента Холмогорова се намираше в женската част на затвора и от нея нямаше ни вест, ни кост.

Глигана и Грот, които квартируваха заедно, доста често се джавкаха и спореха кой да е предводител на бригадата руски отрепки. Властта преминаваше от ръце в ръце, но категоричен лидер още не се бе очертал.

Мориарти и Гоблин също бяха недоволни, че от руски затворници са се превърнали в арабски. За неблагоприятните промени, настъпили в живота им, те обвиняваха Грот — организатора на бягството. А той им се зъбеше, че никой не ги е измъквал насила от „Гарвановото гнездо“. Сами излетяхте, гълъбчета шибани.

Смуглите араби хвърляха пълни с неприязън погледи към руснаците, но не ги закачаха. Двата свята, двете различни системи със своите установени традиции, йерархични ценности и навици не желаеха да влизат в спор и за известно време взаимно се бяха оставили на мира.

Но колкото и да бяха недоволни от смяната на местожителството си, на Грот, Пелтека, Гоблин, Мориарти и Глигана им беше значително по-лесно, отколкото на Наденка Холмогорова. Все пак мъжете имаха някакви развлечения — играеха шах и табла, разхождаха се. В ислямските затвори жените бяха лишени от всичко това. Около двайсетина дами — предимно неверни жени на различна възраст и с различна социална принадлежност по цял ден си седяха една срещу друга на циментовия под в тясната килия с размери два на шест метра. Излизането от нея беше забранено, пушенето — също. Холмогорова ужасно страдаше от липсата на цигари.

Да, имаше и още един неприятен момент! Надежда започна да пълнее. Не, не, не беше бременна и в това нямаше никакво съмнение. Просто по талията й започнаха да се появяват гънки от тлъстини. И то при положение, че спазваше принудителна диета с мизерния затворнически пай! Холмогорова стрелкаше с погледи съседките си от килията и недоумяваше. Те направо се топяха пред очите й! „На какво съм заприличала? — ядосваше се Надежда, след като изведнъж започна да усеща вътрешната страна на бедрата си. Там също се бе появил пласт тлъстини. — Кой ще ме погледне с тези месища?“ — отчайваше се тя.

Не беше тайна, че Холмогорова смяташе за свое най-голямо достойнство идеалното си тяло и кукленското си личице.

За всичко беше виновен шейхът. Този тлъст шейх Абдул ал Азиз! Той беше човекът, който я вдигна на крака, и пак той я хвърли на дъното. Всъщност нямаше защо да си слага грях на душата, тя вече беше падала на въпросното дъно. Когато двамата с Глигана пристигнаха за пръв път в Емирствата, на нея й хрумна гениалната идея да избяга от него с всичките му пари.

В Емирствата Надя водеше разгулен живот, доколкото беше възможно в една ислямска страна. Та затова парите бързо свършиха и тя беше принудена да започне работа като танцьорка в балета на едно заведение. Но това беше само за прикритие. В действителност печелеше пари не толкова на сцената, колкото след като слезеше от нея в индивидуалната си работа с клиентите.

Наденка до такава степен се хареса на шейха Абдула ал Азиз, че той я откупи от собственика й и я взе в двореца си. В дома на шейха прекрасната одалиска се чувстваше в свои води. Шейхът я предпочиташе пред останалите, влизаше в покоите й по няколко пъти на седмица, изпълняваше мъжките си задължения, а понякога я караше да играе кючек и пред гостите.

И може би тази приказка щеше да продължава до ден-днешен, ако не бе получила поръчението да изведе внука на шейха Альоша от Русия. Тук наричаха момчето по друг начин — Али…