Александър Белов
Култ към огъня (25)

24.

Травмите на Щернгарт не бяха опасни, той бързо се възстановяваше и след една седмица вече беше на крака. Целта на пътуването до Бурен бе постигната. Участниците в експедицията бяха направили уникални изследвания, дори бяха извършили няколко научни открития. Едното беше, че преди изригването на вулкана в кратера може да възникне радиация заради издигането на кисела магма. Този факт можеше да играе огромна роля при прогнозирането на изригването на вулканите.

Изключително доволните от резултатите на експедицията Белов и Щернгарт вече бяха готови да се разделят, когато най-неочаквано ги повикаха в Министерството на извънредните ситуации и ги помолиха да заминат за Никарагуа. Там вулканът Санта Негро се държеше странно, затова помолиха големия учен и неговия помощник да се ориентират в обстановката, спешно да извършат необходимите изследвания и да дадат експертно заключение. Очевидно кадрите от кратера на вулкана, които Саша бе дал на журналистите, си бяха казали думата. Белов и Щернгарт заминаваха незабавно за Никарагуа.

Настаниха ги в хотела, който се намираше близо до вулкана Санта Негро. Освен руснаците в Никарагуа бяха пристигнали вулканолози от Америка, Франция, Англия и други държави. На руските вулканолози като на почетни гости дадоха двете най-хубави стаи.

Вечерта Щернгарт се отби при Белов. Въпреки че доскоро беше боледувал, Осип Илич изглеждаше превъзходно. Отново бе бодър, весел и оптимистично настроен.

— Е, Саша — усмихна се Щернгарт и се настани в креслото. — Нито американците, нито французите, нито англичаните смеят да се доближат до вулкана. Господа европейците се страхуват. А ние ще влезем ли в задника на дявола, както се изразяваше нашият незаменим приятел Витя?

— Ще влезем, Осип Илич — изсмя се Белов. — Какво друго ни остава.

— Да-а… Вулкани, вулкани… — въздъхна замечтано Щернгарт. — Те не прощават грешките. Човек трябва да се отнася към тях отговорно и педантично. Опасността често ни застига не там, където има най-голям риск, а там и тогава, когато ставаме самоуверени, небрежни или нечовечни. И въпреки всичко аз обичам вулканите и никога няма да им изневеря… Саша, хайде да отидем да се поразходим и да подишаме относително чист въздух.

Осип Илич мушна под мишница малко пакетче и двамата излязоха от хотела. Улиците на изоставения от жителите град бяха пусти и тъмни. Мъжете пресякоха пътя и слязоха в малко дере. Силуетът на страховития Санта Негро ясно се открояваше на фона на звездното небе. Те постояха, полюбуваха се на пейзажа, а сетне си запалиха огън. Сухите съчки пламнаха с пукот. Отблясъците на пламъка открояваха в тъмата лицата на вулканолозите и малка част от местността около тях.

Осип Илич извади бутилка коняк и наля в чашките, които носеше със себе си. Отпиха. След това седнаха на камъните и се вторачиха в езиците на пламъка, замислени всеки за нещо свое. Сърцето на Саша се сви. Не можеше да си обясни защо. Може би му бе домъчняло за вкъщи или пък за сина му, или дори за отминалата му младост. Най-неочаквано за самия себе си Белов изпадна в откровеност.

— Вие отворихте дума за изневярата — върна се той към темата, която Щернгарт подхвана в началото на срещата им. — Аз презирам предателите. Много неща мога да простя на един човек, но измяната — никога. Един предател ми съсипа живота. Ако не беше той, всичко можеше да бъде другояче. — Саша помълча малко, съсредоточавайки се в мислите си, после продължи: — В нашата бригада имаше едно момче. Макс. Уж беше свестен мъж, готов да влезе в огън и вода за семейството ми и за приятелите ми. А се оказа човек на Каверин, на врага ми. Толкова е странно. Макс работеше за мен дълги години, стана ми близък и изведнъж по заповед на Каверин уби най-добрите ми приятели Космос и Пчьолкин. Дори не пожали Фил, който дълго време беше в кома и тъкмо бе започнал да идва на себе си, а Макс му преряза гърлото. Много вода изтече оттогава, но до ден-днешен не мога да разбера какво подтикна Макс да го извърши. Парите? Аз му плащах много добре. Приятелството му с Каверин? За толкова години моята бригада му стана по-близка и по-скъпа от хиляди такива кавериновци. Някакъв дълг? Човек може да има дълг пред родината, пред семейството, пред приятелите си в края на краищата. Какъв дълг би могъл да има пред един подлец и мръсник.

Белов замълча, очакваше отговора на Щернгарт. Осип Илич взе една пръчка, нагласи с нея няколко съчки в огъня и бавно заговори:

— За предателството би могло да има много подбуди, а вие вече посочихте част от тях. Уви, винаги е имало предатели и е достатъчно да си спомним само Юда, Брут, Пенковски… Но измяната и предателството не бива да се приемат като световна трагедия. Те са неотменима част от нашия живот — както смъртта на родителите ни, на близките ни, на приятелите ни… Така е устроен светът, че всичко живо да умре и след смъртта да отиде във вечността — изрецитира Осип Илич Щернгарт. — Всичко е нетрайно и крехко, нищо не е вечно. А най-вече — човешкият живот. Нашето възприятие, нашето съзнание е само развята завеса между външния свят и вътрешното му отражение, само едно криво огледало. И за всеки човек тези изкривявания са различни. Глупаво е да искаш от другите да виждат живота и реалността такива, каквито ги виждаш ти, защото е невъзможно, пък и не е нужно. И Макс е виждал света някак посвоему и е постъпил посвоему. — Щернгарт се усмихна: — По съветско време съществуваше такава шега: съзнанието е субективно отражение на обективно съществуващия свят, с което Бог е дарил усещанията ни.

Щернгарт замълча. Белов също мълчеше. Осип Илич внезапно се сепна, посочи с глава Санта Негро и продължи:

— Ето го, стои нашият красавец. Още един непокорен засега връх. Вулканите също са смъртни, те са като хората — раждат се, живеят и умират. И трябва да бъдат възприемани такива, каквито са, да не бъдат идеализирани, а недостатъците и опасностите, които пораждат, да се забелязват, дори да се уважават заради тези техни недостатъци.

Осип Илич вероятно щеше да продължи да развива тази тема, ако не го бяха прекъснали.

— Уважаеми господа! — разнесе се отгоре любезен мъжки глас. — Аз съм полицай. В нашия регион е обявено извънредно положение. В града може да има мародери и други престъпни елементи. Много ви моля, за да избегнем недоразуменията, да се върнете в хотела, придружени от полицията.

Щернгарт уважаваше законите и затова се притесни.

— Да, да! — съгласи се високо той в тъмнината. — Веднага се връщаме.

Вулканолозите угасиха огъня и се прибраха в хотела.

През нощта Саша се събуди от звъна на телефона. Вдигна слушалката и я долепи до ухото си.

— Ало! — изрече сънено.

Обаждаше се Витя.

Предавателите на сателитните телефони в Санта Негро бяха повредени по време на земетресението и беше доста странно как Злобин изобщо бе успял да се свърже с него.

— Здрасти, Белов! — разнесе се в слушалката далечният и много слаб глас на Витя.

Саша моментално се разсъни.

— Здрасти — изрече мрачно, готов за лоши новини. — Хайде, казвай какво се е случило.

— А ти откъде знаеш, че нещо се е случило? — отвърна Злобин с престорено безгрижен тон.

— Че кой глупак ще се обади в три часа през нощта за глупости — измърмори Саша.

Витя страшно се изненада:

— Ама… при вас три часът през нощта ли е?

— Не, през деня — прозя се Белов. — Току-що се събудих и сега ще обядвам.

— Ама, извинявай, Саша — смути се Витя. — Не знаех, в Красносибирск е ден. Но ние наистина имаме проблеми. Обаждам ти се от болницата да те информирам.

— Какво ти е?

— Нищо особено — подхвърли той, сякаш ставаше дума за нещо дребно. От скромност реши да премълчи сериозните си рани, които получи, докато спасяваше семейството на Белов. — Един откос ме улучи, но не ти се обаждам за това. Тук се появиха едни ислямски бойци. Взривиха приюта на Фьодор и отвлякоха него и Шамил. Всъщност търсеха Ярослава и Альошка. Но ти не се притеснявай, ние ги скрихме заедно с Катя в стария манастир. Тъй че при тях всичко е наред. Фьодор се намери, но Шамил изчезна. Сега не се знае къде е.

— Ама че сте ги забъркали, дявол да го вземе! — изруга Белов. Седна в леглото и включи нощната лампа. — Постарайте се да намерите Шамил и се погрижете за семейството му. Има ли жертви в дома „Нил Сорски“?

— Не, има седем ранени. Помниш ли хлапето Тимоха? Ударил го е един шрапнел от взрива. Но нищо му няма, ще оживее.

— Как са сестра ми и Катя?

— Добре са, не се тревожи.

— Добре, Витя, благодаря ти. Погрижи се за тях и помогни на първо време с каквото трябва на Фьодор да възстанови дома. Дай пари и на семейството на Шамил.

— Всичко ще е наред, шефе! — обеща бодро Злобин с беларуски акцент. — До скоро!

Белов затвори, стана от леглото и се разходи из стаята. Изведнъж почувства истински глад. Отвори хладилника, извади пастет, тарталети и сок. Хапна и излезе на балкона да подиша чист въздух. След това се върна в стаята и легна, но не успя да заспи. Взе книгата от нощното шкафче и се зачете. През тази нощ така и не заспа.