Александър Белов
Култ към огъня (14)

13.

Отрядът, оглавяван от Щернгарт, се озова в подножието на вулкана Бурен по мръкнало, ето защо никой не успя да разгледа както трябва самия му конус.

В състава на експедицията влизаха само трима души. Освен Осип Илич и Белов в нея участваше и Виктор Злобин. Макар началникът на службата за сигурност на директора на комбината да не изгаряше от желание да ходи на майната си (както сам се изрази), Белов настоя той да тръгне с тях към вулкана. В края на краищата грижата за сигурността на шефа беше пряко негово задължение!

В задълженията на Злобин влизаше още да приготвя храна, да наблюдава лагера и когато има нужда, да бъде под ръка на Белов и Щернгарт при извършването на изследователската им дейност.

Белов закупи лично алпинисткото оборудване, но в присъствието и с участието на Злобин. Защото той беше убеден, че за това, както и при скачането с парашут, човек не бива да се доверява на никого.

— Имай предвид, Витя — наставляваше Саша приятеля си, — че тръгваш с нас не като турист, а като пълноправен член на експедицията. Ще ти се наложи да бъдеш и фотограф, и оператор, и радист, в случай на нужда — и лекар, че дори и изпитател. Разбра ли?

— Разбрах де, разбрах! — Злобин обу едната обувка с шипове и докато оглеждаше как му седи, попита: — Дали пък да не вземем в похода няколко жени да ни готвят? Че иначе ще пукнем от скука.

— Обещавам ти, че по време на експедицията няма да имаш никакво време да скучаеш — разсмя се Белов.

Той много добре знаеше, че Злобин си мърмори по навик. Витя щеше да отиде дори накрая на света и да извърши всичко както трябва. Затова Белов гледаше винаги да му е под ръка.

Хеликоптерът, който свали експедицията на малката, относително равна площадка сред хаотично струпаните скали, отлетя. Малката групичка хора, заобиколена от разтоварените раници, сандъци и научна апаратура, погледа известно време след бързо отлитащия вертолет и се подготви за нощувка.

Духаше силен вятър — нещо обичайно за тези места. Поривите му рязко променяха посоката си, той нахлуваше под якетата на вулканолозите и се завираше под яките им. Мъжете пристегнаха долните ластици на якетата си и нахлупиха ниско вълнените си шапки, а Злобин дори си сложи качулката.

Лагерът трябваше да се изгради на завет, иначе на сутринта щяха да се събудят от другата страна на вулкана. Взеха силните фенери и тръгнаха да търсят удобно място.

Откриха малка полянка между скалите, където като че ли духаше по-малко. Занесоха имуществото си там и започнаха да опъват палатката. Щернгарт беше препатил човек, прекарал по-голямата част от живота си в походи и експедиции. Под негово ръководство опънаха бързо палатката, подредиха я и разстлаха спалните чували. Получи се доста удобно, защитено от вятъра и лошото време жилище. Вечеряха набързо и се мушнаха в чувалите.

— Сега в града е толкова хубаво — прозя се Витя. — И има нормални битови условия. А пък тук дори не знаеш как и с какво ще се измиеш сутринта.

— А пък аз не обичам местата, където има много народ — заяви Щернгарт. — Само като си представя, че милиони хора си лягат едновременно в леглата и че във всеки блок спящите са нахвърлени като на палети, лошо ми става. Друго си е да си в някоя долина или на вулкана, както сега. На няколко десетки, че дори и на стотици километри наоколо сме само ние тримата. И само тук започваш да се чувстваш като част от природата.

Пътят беше уморителен. До вулкана Бурен пътуваха дълго, първо със самолет, после няколко часа се тресоха в стара раздрънкана джипка, а в края на пътя ги очакваше и полет с вертолет. Разбира се, вулканолозите бяха преуморени, ето защо само след пет минути, прекарани под воя на вятъра и мощното хъркане на Витя, лагерът им потъна в мъртвешки сън.

— Внимание! В лагера на вулканолозите се обявява събуждане! — високо и весело изрече рано сутринта Щернгарт, свил ръцете си като рупор.

Белов и Злобин отвориха очи. Облечен и измит, Осип Илич стоеше пред входа на платката и се усмихваше.

— Ставайте, момчета! Погледнете каква красота цари на света! — възкликна възторжено той.

— Какъв ти свят, по дяволите! — възмути се Витя, измъквайки глава от спалния чувал. — Оттук до реалния свят има да махаш поне две седмици пеша.

— Не издребнявай, Витя! — разсмя се гръмогласно Щернгарт, без да обръща внимание на хапливия му тон. — Имам предвид пространството около палатката. Ставай! Само Александър Николаевич има право да лежи, защото е спонсор и организатор на нашата експедиция, но ние с теб сме зависими хора. Наемни работници. И трябва да бачкаме! — Щом видя, че Злобин дори не помръдва, го сграбчи за краката и го повлече към изхода на палатката заедно със спалния чувал.

— Ставам де, ставам, чичо Осип! — Витя разкопча чувала и се измъкна от него.

Белов се почувства неудобно. Така де — можеше да си спи и на дивана вкъщи.

— Добре де, Осип Илич — обади се най-сетне и също се измъкна от спалния чувал. — Разбрах намека. Утре с Витя ще станем по-рано.

— Че колко по-рано от това може да се стане? — възмути се отново Злобин и погледна към часовника си. — В момента е едва шест сутринта.

Най-сетне Белов се ядоса и скастри Витя:

— Стига си мрънкал! Че ей сега наистина ще тръгнеш пеша оттук до края на света. Хайде, размърдай се! Имаме толкова много работа, а ти трябва да приготвиш и закуската. — Саша избута Злобин от палатката и изскочи след него.

— Можете да се измиете зад скалата — викна подире им Щернгарт. — Там има едно ручейче.

Днес не беше чак толкова студено. Вероятно защото вятърът беше постихнал. Слънцето грееше, но въздухът беше някак мътен и наситен с изпарения. Пък и не се дишаше нормално, а малко по-затруднено. Белов и Злобин заобиколиха скалата и ахнаха. Оттук, от откритата местност, пред тях с цялата си красота се възправи вулканът Бурен.

Представляваше огромен конус, висок около две хиляди и седемстотин метра, с удебеления отстрани, които приличаха на човешки рамене. Наоколо нямаше нито едно дръвче, нито едно храстче, а само натрупани камъни и скали, които изглеждаха тайнствени и страховити във вековното си мълчание. Колкото по-високо се издигаше конусът, толкова повече сняг беше натрупан в цепнатините и гънките му, а над върха му плуваше малко облаче.

Витя, който вече втори ден открито демонстрираше недоволството си от това пътуване, притихна, омагьосан от красотата на разкрилата се панорама.

— Бива си го! — изрече възторжено. — Изгледът е страхотен, Саша, няма две мнения по въпроса! Сякаш се е възправил някакъв мъж с широки рамене, само дето главата му е доста малка. Малко прилича на Глигана, нали? И има врат като на…

— Какъв ти Глиган? Погледни каква гледка се разкрива оттук! — Белов се въодушеви, сякаш беше взел лично участие в сътворяването на тази красота. — Само че ще е по-точно да кажеш на това нещо яка, а не рамене. Нарича се сома. Това е вулкан във вулкана или остатъци от древен вулкан. Онзи конус, който стърчи от сомата, е по-млад. Ако лавата на вулкана е гъста, тя застива бързо и се втвърдява на хълма. Такъв тип вулкан има стръмни склонове и се нарича коничен. А рядката лава се стича по-надолу и склоновете на възвишението стават полегати. Такива вулкани се наричат щитовидни. Нашият — кимна към Бурен Белов — е сома Везувий, от този тип е.

— А-а… значи е нещо като голям бос в кожух с пухена яка — заговори като мутра Витя и изпъна трите си пръста във вид на ветрило.

— Нещо такова — засмя се Белов. — Хайде да вървим, че Щернгарт пак ще ни обвини в мързел.

— Абе, Саша, не мога да разбера какво се е разкомандвал тоя? — каза ревниво Витя, който бе свикнал при всякакви случаи Белов да играе главната роля. — Кой го е наел него?

Ако Злобин се надяваше, че Саша ще го подкрепи и ще започне да се оплаква от узурпатора Щернгарт, дълбоко се лъжеше.

— Така трябва. — Белов започна да слиза от скалата. — Наехме Осип Илич за шеф на експедицията. Той е човекът, който извършва научните изследвания, а ние само му помагаме и заедно с това изпробваме новия термоустойчив костюм. — И недей да спориш! — подвикна Саша и погледна към Витя, който се канеше да му възрази: — Ако Щернгарт ти заповяда да преместиш камъните от едно място на друго, ще ги търкаляш като Сизиф!

Витя замълча обидено и накуцвайки, започна да слиза след шефа си от възвишението.

В пукнатината ромолеше ручейче, което се спускаше от покритите със сняг склонове на вулкана. Водата се оказа смразяващо ледена, но въпреки студа и вятъра Белов се съблече до кръста и се изми, а настръхналият Витя само си плисна лицето с едната шепа. От ледената вода мускулите му се свиха. Освежени и бодри, Белов и Злобин се върнаха в лагера.

Щернгарт вече ги очакваше със закуската. Беше стоплил вода на газовия котлон, беше сварил кафе и отворил кутиите с консерви. Започнаха да се хранят.

— Вулканът Бурен е типичен случай — обясни по време на закуската Щернгарт по-скоро на Витя, отколкото на Белов, който разбираше от структурата на вулканите не по-малко от самия Осип Илич. — Представлява хълм с магматично огнище или, казано по-просто, с натрупана магма под него. От огнището към върха на хълма се издига нещо като комин, който се нарича кратер. Освен него от магматичното огнище тръгват и малки канали с магма. Те се наричат сили и дайки. Когато в магматичното огнище се създава високо напрежение, по кратера се издига и излиза навън смес от магма и камъни, която се нарича лава. Това явление се нарича изригване. За последен път Бурен изригна преди четири години.

Витя хвърли изплашен поглед към Бурен, който не се виждаше оттук.

— А случайно не се ли кани да блъвне пак?

Щернгарт завърши закуската си и грижливо събра остатъците от храна и отпадъци в консервената кутия.

— Не, не мисля — каза безгрижно той. — Вулканът е като живо същество и преди да се събуди, трябва да се повърти малко, да повъздиша, че дори и лекичко да прогърми. А нашият е спокоен. Кърти като заклан.

След закуската се захванаха за работа. Вертолетът, който Белов бе наел за изследователските работи, щеше да пристигне на другия ден. Трябваше старателно да се подготвят за полета и предстоящото спускане в кратера. Имаше какво да се свърши. Те провериха, настроиха и подготвиха за работа фотоапаратите, специалната апаратура, акумулаторите, алпинисткото оборудване, средствата за свръзка. Всичко това се опаковаше и прибираше в раниците така, че в нужния момент да е под ръка. Сложиха хранителните продукти в отделна торба. Когато стигнаха до подготвянето на специалните дрехи, Осип Илич забеляза необичайния гащеризон в ръцете на Белов и попита:

— Това ли е термоустойчивият костюм?

Белов гордо разопакова и разстла на земята рожбата си. Костюмът беше доста лек, с въздух между двата пласта материя, с твърди удебеления във вид на черни пояси на коленете, бедрата, ръцете, раменете и гърдите и с хармоники там, където ставите се прегъваха. Костюмът беше изработен от мека, сякаш дъвкана материя, уплътнена на местата, където трябваше да се намират подметките на обувките. Костюмът вървеше в комплект с ръкавици и облицован със същия материал шлем с прикрепена към него видеокамера, защитена от специален огнеупорен калъф.

— Може да се нарече костюм, а може и скафандър — поясни Саша. — Засега условно го наричаме КТ-1. — „Костюм термичен, модел първи“. Но той не е само термоустойчив, а е и свръхиздръжлив на всякакви механични въздействия. Вижте. — Белов грабна ловджийския нож, който лежеше до него, и… Щернгарт дори не успя да възкликне, когато острието на ножа с всичка сила се заби в костюма.

Върху материята се появи издутина, но тя не се разкъса. Явно материалът чудо имаше нещо като интелект. При механичен удар се съсредоточаваше на съответното място в сгъстен вид и здравината на създаденото удебеление многократно нарастваше. Осип Илич потърка с пръст мястото, на което се бе забило острието.

— Охо! — възхити се той. — Виж ти, дори драскотина няма. Вашият костюм направо е безценен, Саша! Може да свърши доста добра работа на вулканолозите.

— И не само на вулканолозите — уточни Белов. — Ще свърши работа и на космонавтите, и на спецслужбите, и на пожарникарите. Всички скафандри, които съществуват в момента, се големи и тежки. И ако в условията на безтегловност в космоса тежестта няма кой знае какво значение, то няколкото излишни килограма на земята са голям товар. А с помощта на нашата свръхлека материя отстраняваме проблема с излишната тежест. — И за доказателство, че това е точно така, Белов сгъна костюма и го подхвърли с ръка, за да демонстрира колко е лек.

— Прекрасно! — рече не без завист Щернгарт. — Ако започнете производство на такива костюми, аз ще бъда първият им купувач.

— Разбира се, той още не е усъвършенстван — призна Белов, поласкан от високата оценка за рожбата си. — Ако КТ-1 издържи изпитанията, ще стигнем и по-далеч — ще направим компютърно оборудване на костюма и ще му включим дихателен апарат. На този етап е снабден само с простичко устройство за свръзка и с балон за кислород.

— Е, аз искрено ще се радвам, ако успеете — обеща Щернгарт и стисна силно ръката на Саша.

Белов грижливо прибра костюма в раницата и подготовката за утрешния ден продължи.

Злобин като че ли се примири с участта си. Без много приказки той добросъвестно и настървено вършеше всичко, което се искаше от него. Не изразяваше на глас и недоволството си, но през целия ден хвърляше мрачни погледи към Белов. Саша и Щернгарт се споглеждаха с разбиране и от време на време се шегуваха със Злобин.

Вечеряха едва когато мръкна, край огъня, който запалиха от събран мъх. Витя извади бутилка с балсама на Вонсовски. Въпреки че преди началото на експедицията Белов бе забранил да се вземат спиртни напитки, Злобин успя да укрие бутилката. Но никой не наруга Виктор за контрабандата. Всички чисто символично отпиха от пластмасовите чаши, защото според руския обичай трябваше да се пийне малко за успеха на делото. След това Щернгарт изнесе китарата от палатката и я извади от калъфа. Оказа се, че вулканологът не само пее песни. А пее песни, които съчинява сам.

Осип Илич настрои китарата, изсвири първия акорд и запя с хриплив и силен глас:

В бой отиваме като на танц,

даже ако няма шанс.

Ако има, е един на милион…

Не ни чакат ни жена, нито дете,

вятър ни отнася в синьото небе

и ни викат Чуждестранен легион…

Човешкият глас звучеше странно в това първобитно струпване на хълмове, камъни и скали.

Легнаха си рано. Поговориха си малко, преди да заспят, а след това така захъркаха, че планините затрепериха като от земетресение.