Александър Белов
Култ към огъня (41)

40.

Влязоха в боклукчийския камион в пустинята. Отклонили се бяха от пътя и спряха мотоциклетите насред пясъчните хълмове. Слънцето клонеше към хоризонта, но до нощната прохлада оставаше още доста време. Не стига, че слънцето напичаше безмилостно, но на това отгоре нагрятият през деня пясък бълваше жега като огън. Не смееха да си представят каква ще е температурата в боклукчийския камион.

Пелтека изскочи от кабинката, отиде при Белов и Шмит, поздрави ги и веднага започна да им обяснява.

— Н-накратко, момчета, устройството на камиона е следното. В него се изсипват всякакви гадории, които сетне се пресоват със специална плоча в контейнера, но ако се налага, се пресоват в предната част на б-бункера. Аз съм блокирал механизма за преработка на боклука. Сметта може да се товари и през горния люк на к-камиона. В такъв случай боклукът се пресова с д-допълнителна плоча към задната стена на к-контейнера. Тази плоча избутва боклуците по време на р-разтоварването.

— А контейнерът повдига ли се по време на разтоварването? — попита Шмит и слезе от мотоциклета си.

— П-повдига се като ремарке на самосвал, а отворът, през който минава боклукът, се отваря като задна врата на фургон.

— Надявам се, че няма да товариш боклука през горния люк? — попита Шмит.

— Не — увери го Пелтека. — С-само през задната врата на к-контейнера.

— Ще съм ти благодарен, ако постъпиш така — усмихна се Белов. Той също слезе от мотоциклета и го закара до автомобила. — Е, хайде, отваряй кутийката си.

Лицето на момчето се източи.

— Ама, вие к-какво сте решили, м-момчета — възкликна той, сякаш имитираше звук на падащ снаряд. — Нима искате да натоварите м-моторите в камиона?

— Че защо не? — разсмя се Белов, понеже Пелтека имаше страшно глупаво изражение.

— Ам-ма, нямате ли си д-друга работа? — Той изразително завъртя пръст до слепоочието си. — То не се знае дали сами ще могат да минат, а те и моторите си помъкнали!

Шмит потупа младежа по рамото.

— Ще минем, Пелтек, не се притеснявай. Обещавам ти. Отваряй контейнера, че няма време.

Младежът поклати глава:

— Бива си ви, мамицата ви!

Тръгна към кабинката, влезе вътре и включи устройството, което отваряше контейнера.

Боклукчийският камион се отвори с тракане. Неприятната миризма, която се разнасяше от колата, се засили. Белов и Шмит надникнаха вътре. Беше най-обикновен контейнер, направен от листове стомана, в който имаше система за пресоване на боклука, но и достатъчно място за тях и за техния товар. Ако по стените и пода не беше полепнал пласт гнилоч, съоръжението дори можеше да мине за хладилник или фургон.

— Става! — заяви Саша. — Хайде да натоварим моторите.

Саша, Шмит и Пелтека, който се присъедини към тях, доста се поизмъчиха, но все пак вдигнаха единия мотоциклет, натикаха го в контейнера, после направиха същото и с другия, накрая хвърлиха вътре и раниците си. Когато двамата се наканиха също да влязат, се разнесе шум на мотор. Скоро иззад пясъчната дюна се появи един джип, зад чийто волан седеше Лайза. Тя стигна до камиона и спря.

— Мислите си, че сте се скрили — скара им се, излезе от колата и започна делово да завързва косата си на кок. — Капакът на камиона се вижда от километър.

Белов и Шмит се спогледаха насмешливо.

— Къде си се наканила да ходиш? — поинтересува се Саша.

— С вас, разбира се — отвърна момичето. — Защо избягахте и дори не се сбогувахте с мен?

— Извинявай — каза Белов. — Ти спеше, а ние не искахме да те будим.

Лайза извади раницата си от колата и започна да развързва връвчицата й.

— И това ми било джентълмени. Изчезват и зарязват дамата на произвола на съдбата.

— Е, извинявай де, извинявай — начумери се Саша. — Но… нали не си решила да идваш с нас?

— Че защо да не дойда? Нали обещах на офицера да се промъкна на територията на шибаната му база. И ще се промъкна! — Възелът на раницата упорстваше и тя се ядоса. Най-неочаквано извади от джоба на раницата нож и го плъзна по въжето.

— Но това е опасно, Лайза — предупреди я Белов. — В базата има охрана. Може да стрелят по нас.

— Нека само да опитат! — викна разпалено младата жена. — Няма да стрелят по американка. — Тя развърза раницата, сетне я преобърна и изсипа съдържанието й на пясъка.

— Май не познавате добре сънародниците си — подсмихна се скептично Шмит.

— Не, Лайза — заяви категорично Белов, — няма да те вземем с нас. Не мога да рискувам живота ти.

Тя застана на колене до раницата и плъзна поглед по смутените мъже. На лицето й се изписа презрение.

— В такъв случай ще отида до базата и ще съобщя на командването, че двама руснаци се опитват да влязат на територията на базата с боклукчийския камион. И дори не двама, а трима.

Мъжете се спогледаха.

— Няма да посмееш да постъпиш така! — рече Белов.

— Ще посмея и още как! — заяви решително Лайза. — Не ме познавате, момчета.

На Саша му остана един последен неопровержим аргумент.

— Но там е мръсно! — кимна към отворения контейнер той. — Има микроби, Лайза. Ей толкова големи са! — И показа с ръце големината на уловена риба. — Можеш да се заразиш с нещо.

Тя потръпна. Хвърли поглед към зейналата паст на контейнера, но не се отказа.

— Имам си нещо за такива случаи. — Вдигна от пясъка прозрачен найлонов комбинезон и започна да го навлича върху дрехите. — Купих си и гумени ръкавици.

Пелтека, който едва сдържаше задушаващия го смях, погледна към стъписаните Белов и Шмит и се поинтересува:

— Е, момчета, ще тръгваме ли?

Саша и Шмит, страшно недоволни, че Лайза им се натресе на главите, кимнаха едновременно:

— Хайде.

Помогнаха на Лайза да се качи в контейнера и влязоха след нея. Пелтека затвори боклукчийския камион. Стана тъмно, но очите им скоро свикнаха с мрака, тъй като в контейнера влизаше достатъчно светлина от люка на тавана. Двигателят забръмча и камионът потегли. Друсането беше отвратително. Белов, Шмит и Лайза се търкаляха на всички страни като при силно морско вълнение. А на това отгоре мотоциклетите също подскачаха и заплашваха да им изпочупят краката. Нямаше за какво да се хванат. Тримата седнаха на пода и притиснаха с крака моторите, които се пързаляха по пода. Имаше още един проблем — непоносимата жега. Под палещото слънце стоманените стени така се бяха напекли през деня, че вътре беше горещо като във фурна — направо можеше да изпечеш кифлички. Потта от Белов, Лайза и Шмит се лееше на потоци.

Щом излязоха на шосето обаче, друсането престана, автомобилът набра скорост и през горната пролука нахлу относително прохладен ветрец. Малко им поолекна. Всеки си мислеше за нещо свое: Лайза — че се е обвързала с руснаците и се изживява като Лара Крофт; Белов — за сина си; Шмит… Общо взето, той не мислеше за нищо, защото умееше да неутрализира емоциите си преди бой. Пътуваха около десетина минути, най-сетне камионът намали скоростта си и спря, защото бяха стигнали до контролно-пропускателния пункт.

— А, руснако — разнесе се груб мъжки глас, който явно принадлежеше на дежурния.

— Хай! — подвикна му весело Пелтека. — Може ли да продължа?

— Момент! — чу се пак гласът, тъй като войникът очевидно се бе качил на стъпалото да провери кабинката. След секунда му отвърна: — Минавай!

Камионът потегли, а хората в контейнера си поеха дъх. Първата част на операцията премина успешно. Бяха в базата. Сега според плана към боклукчийския камион трябваше да се присъедини съпровождащият войник. Така и стана.

— Ей, Иван! — подвикна развеселено войникът. — Тук съм! Давай, давай.

Колата се движеше бавно из територията на базата. Зави, след това още веднъж. Белов рисуваше наум маршрута на това движение. Сега трябваше да стигнат до кухнята. Камионът щеше пак да завие и да спре. Точно така стана — първо зави, сетне спря. Вратата се хлопна и шофьорът излезе от кабината. След няколко мига се разнесе шум — Пелтека беше домъкнал пластмасовата кофа до камиона.

— Сега се дръжте! — прошепна Белов, за да поразвесели помръкналата Лайза и шеговито стисна носа си с два пръста. Тя обаче изобщо не реагира на шегата му.

Подемният механизъм заработи, кофата се преобърна и при тях се посипаха отпадъците от кухнята. Плочата на пода също се повдигна, загреба боклуците от контейнера и ги изпрати във вътрешността му. Моля, заповядайте! Лайза едва не повърна, когато до нея се стовари камара боклук. Какво ли само нямаше в него — празни консервени кутии, пластмасови бутилки, найлонови пликове, хартии и други гадости. Момичето едва потисна пристъпа да повърне и извърна глава. Скоро съдържанието и на другите две пластмасови кофи се озова при тях по същия начин. След това боклукчийският камион потегли.

Камарата боклук се размърда и започна да се разпилява из цялото пространство. Белов, Шмит и Лайза се преместиха до предната стена на контейнера и вдигнаха глави към люка, откъдето влизаше чист въздух.

Последва още една спирка и в търбуха на боклукчийския камион се озоваха още три камари смет. Съставът на отпадъците малко се промени. Появиха се отпадъци, събрани на територията на военната база, и използвана тоалетна хартия от клозетите. Отново последва кратко разтърсване. Предстоеше последната спирка и щеше да удари часът на Шмит. Той бе изчислил момента. Веднага щом Пелтека изпразнеше първата кофа, щеше да пристъпи към операцията. След като в камиона се появи поредната порция боклук, Дмитрий стана и отиде до отвора, през който се изсипваше боклука. Тъкмо се накани да действа, когато най-неочаквано зад стената се разнесе глас:

— Ей, руснако, я дай да опитам как става!

— К-какво?! — попита смутено Пелтека.

Шмит замря. Войникът, който съпровождаше камиона, се доближи до него. А след това включи механизма за пресоване. Всичко тръгна както обикновено… но почти. Боклукът се изсипа от кофата, плочата го тласна навътре, но вместо да спре, тя внезапно продължи нататък. Шмит едва успя да отскочи. Плочата подбра боклука, който се търкаляше по пода, и започна да го избутва към предната стена на контейнера. Белов, Шмит и Лайза стъписано се вторачиха в растящата пред очите им камара боклук, който се движеше към тях. По дяволите! Изведнъж и тримата разбраха какво ще последва. Пръв се съвзе Белов.

— Изправи моторите от двете страни на контейнера. Бързо! Бързо! — пошепна той на Шмит и погледна умолително жената. — Лайза, моля те, прояви търпение. Моля те, не крещи!

Тя като че ли се канеше да се разпищи, погледна го ужасено, но кимна и застина с отворена уста. Шмит грабна мотоциклета, изправи го от лявата страна на контейнера, но Белов не успя, защото плочата вече бе съкратила разстоянието, което съответстваше на дължината на мотора. За миг мотоциклетът на Шмит застана върху камарата боклук с предното си колело и също започна да се издига нагоре. Белов със скок го свали долу.

Издигналата се до тавана стена от боклук стремително се приближаваше. Битовите отпадъци започнаха да ги засипват първо до коленете, сетне — до кръста, до раменете, накрая и тримата се оказаха заровени в камарата смет. Те така си и останаха, залепени за предната стена на контейнера с мотоциклетите от двете им страни. Отвратителната миризма ги задушаваше, а в бузата на Шмит се бе впила консервена кутия. Той завъртя глава, а кутията се премести от лицето върху ухото му. Натискът на плочата за пресоване се засилваше. Още малко и щеше да сплеска и тримата. Лайза реши да изкрещи колкото глас й държи, но не можа, защото един целофанов плик направо й запечата устата. След миг и тримата щяха да станат на питки.

Вече бяха решили, че е настъпил краят им и че няма да излязат живи от боклукчийския камион, когато плочата най-неочаквано се натъкна на мотоциклетите, нещо прищрака и тя спря. След известно време се разнесе шум, приглушен заради пласта отпадъци. Механизмът бе заработил наобратно. Плочата започна да се връща, натискът отслабна.

За няколко секунди тримата не помръднаха, след това едновременно се втурнаха напред и се строполиха на пода заедно с мотоциклетите и стената от боклук. Разнесе се оглушителен грохот. Белов, Лайза и Шмит започнаха да се отръскват с пръхтене и да се изтупват от пресованата камара боклуци. Плочата стигна до мястото, в което се изсипваше боклука, обърна се и спря. Всички звуци стихнаха. В тишината се разнесе изненаданият глас на войника.

— Ей, приятел, какво трака така в камиона ти?

— Че откъде да зная! — избоботи Пелтека.

— Я ми покажи какво има вътре! — настоя войникът.

И тримата се вледениха. По дяволите, след толкова изпитания само това им липсваше — да се изправят пред очите на американеца. Шмит се претърколи до края на контейнера и замря под плочата. Войникът отиде до мястото, през което се изсипваше боклукът, но не можа да види какво има в контейнера, тъй като плочата висеше много ниско. За да надникне под нея, трябваше да се хване за ръба на камиона и да пъхне глава в бункера. Никак не му се щеше да докосва мръсния камион, но ситуацията го изискваше.

Той постла целофан върху издадената част на камиона, откъдето влизаше боклукът, хвана се за нея и се наведе. Когато се опита да надникне под плочата, оттам внезапно се подаде една ръка, сграбчи го за гърдите и силно го дръпна. Придружаващият войник удари лицето си в плочата и не мръдна повече. Белов хвана момчето за раменете и го вмъкна първо през отвора за боклука, а сетне в контейнера.

Командосът беше в безсъзнание. Любопитният се оказа яко младо момче около двайсетте с тъпо изражение. От носа му течеше кръв. Белов измъкна автомата от ръцете му.

— Ей, момчета, вие май че ок-кончателно сте полудели — прошепна в отвора на камиона Пелтека.

— Спечели малко време! — изсъска му Саша. — Всичко ще е наред.

Войничето започна да се съвзема. Вторачи се сащисано в хората около себе си. Както бяха изцапани с боклуците, сигурно му изглеждаха като пришълци от оня свят.

— К-кои сте вие? — заекна той. Вероятно наистина му се бе сторило, че е умрял и се е озовал в ада.

Шмит измъкна от боклука остро парче от бутилка и го допря до гърлото на младежа.

— Ако гъкнеш, ще ти прережа гърлото! — обеща му. — Разбра ли?

Момчето погледна уплашено към него, сетне към автомата си в ръцете на Белов и кимна в знак, че е разбрало.

— Нямате право да постъпвате така! — викна най-неочаквано Лайза и гласът й изкънтя в контейнера. — Това е незаконно! Този човек е военнопленник и се намира под защитата на Женевската конвенция!

Шмит погледна с упрек Саша. Дамата, която той влачеше навсякъде подире си, врътна номер в най-неподходящия момент.

— Лайза, моля те! — каза Белов. — Млъкни! Ще развалиш всичко! Никой няма намерение да убива твоя американец. Но ако сега вдигнеш скандал, ще изтрепят всички ни като мухи!

В контейнера се възцари напрегната тишина. Белов и Шмит чакаха решението на Лайза, а американецът, който не разбираше нито дума на руски, продължи да се кокори изплашено към Дмитрий. Шмит беше страховит — в ръцете си стискаше парчето стъкло, а изражението на изпоцапаното му лице беше зверско.

Тя вирна нос и се извърна, но този жест можеше да се тълкува като разрешение да продължат действията си.

— Съблечи се, бързо! — нареди Белов войника. Американецът бързо започна да смъква от себе си камуфлажната униформа. — Дай въжето! — каза Саша на Дмитрий и започна да навлича новите си одежди.

— Нека отида аз — предложи Шмит, — знаеш, че имам повече опит.

Белов не се съгласи.

— Ти ни трябваш като пилот. Без теб цялата тази дандания няма никакъв смисъл. Тъй че се пази, обществото има нужда от теб.

Шмит не започна да спори, а и Саша както винаги беше прав. Измъкна въжето от раницата на Лайза и омота с него командоса, който вече бе полугол. След минута Белов вече беше в „кожата на американски войник“. Грабна каската и автомата и изскочи от боклукчийския камион. Щом го видя, Пелтека се вцепени.

— Момчета, вие май не си губите времето — изсумтя одобрително той. — Холивуд п-пасти да яде!

Ярката светлина заслепи Белов. Той примижа, докато очите му свикнат, и се огледа.

— Хайде, разтовари бързо последната кофа — заповяда на Пелтека, — после карай направо и направи завой така, че да преградиш пътя на онзи часовой. — Посочи с поглед към войника, който се разхождаше близо до вертолетите.

Пелтека изсипа съдържанието на пластмасовия контейнер. Саша влезе в ролята си на придружителя и се отдръпна малко встрани. Пелтека остави празната кофа до другите две и тръгна към кабинката.

— Ей, гадино, защо се опита да ни направиш на кайма в месомелачката си? — прошепна му Белов, когато Пелтека мина покрай него.

— Не бях аз — оправда се младежът. — В-войничето е от новите. Н-новобранец. Всичко му е интересно. Реши да види как р-работи боклукчийският камион. Как можех да му забраня да н-натисне копчето? Нали щеше да се досети, че има н-нещо гнило…

— Както и да е, сега действай! — скастри го Белов. — Няма време да си изясняваме отношенията. После ще си поговорим.

Пелтека се качи в кабината, запали мотора и внимателно потегли в посоката, към която го насочи той. Часовоят, който охраняваше вертолетите, се изненада, когато видя приближаващия се боклукчийски камион, защото обикновено не се отбиваше тук. Насочи автомата си към Пелтека и му заповяда да спре. Руснакът кимна в знак, че е разбрал, и започна да завива. През цялото време Белов вървеше под прикритието на камиона и часовоят не го виждаше.

Пелтека зави рязко наляво, а сетне тръгна назад. В този момент Саша заобиколи машината.

Часовоят — високо яко момче, стоеше разкрачен и държеше автомата си на рамото. Не подозираше нищо и наблюдаваше боклукчийския камион, примижавайки от залязващото слънце. Белов започна да се приближава към него с небрежна походка. Часовият го погледна равнодушно, обърна се, започна отново да наблюдава въртящите се колела на камиона, но сетне явно съобрази, че към него върви непознат човек. И от почуда челюстта му увисна. Понечи да вдигне автомата си, но вече беше късно.

Белов сграбчи черната цев, отмести я встрани и ритна с всичка сила войника в слабините. Ударът му попадна точно там, където се бе прицелил. Момчето се хвана с ръце под корема, клекна и издаде нечленоразделен звук, а той, без да сваля крака си, цапардоса часовоя в лицето с върха на обувката си. Униформеният изтрака със зъби и се строполи на земята. Автоматът му остана в ръката на победителя. Саша направи крачка напред и с бърз и точен удар с приклада отпрати момчето в дълбок нокаут.

Пелтека, който надничаше от кабината, кимна в знак на одобрение. Но Белов не обърна никакво внимание на шофьора, а хвана часовоя под мишниците, помъкна го към камиона, вдигна го рязко и го хвърли в отвора за боклука. Отпрати там и автомата. Две силни ръце подхванаха тялото и го придърпаха в контейнера. Ролите вече бяха разпределени и Шмит много добре знаеше какво да прави. Върза часовоя с въжето, което си бе приготвил предварително.

Белов хукна към вертолета. От паркираните на площадката пет боядисани в пясъчножълт цвят бойни машини си избра най-близкия „Черен ястреб“. Вертолетът бе обърнат странично към боклукчийския камион. Когато се приближи до него, вратата му най-неочаквано се отвори и един войник започна гърбом да излиза оттам. Само това му липсваше!

Войничето скочи на земята и се обърна. Белов веднага го позна — беше същият онзи негър, който вчера дежуреше на контролно-пропускателния пункт и не ги пусна в базата. Войникът също го позна.

— Ей, пресата, какво правите тук? — изуми се и сви юмруци, щом забеляза, че човекът, който го приближава, е страшно агресивен.

Белов се опита да го ритне в движение в слънчевия сплит, но негърът имаше прекрасна подготовка. Отдръпна се вляво, хвана го за дрехите и заби юмрук в брадата му. Саша отхвърча към вертолета, удари се в него и падна. В главата му заудря голяма камбана. Трябваше да внимава с този Джеферсън, както беше из бродирано на куртката му.

Естествено, не биваше да стреля. Щом чуеха стрелбата тук щяха да се съберат американските воини интернационалисти от цял Кувейт. Белов скочи, хвана автомата за цевта и замахна с него като с брадва, целейки се в главата на негъра. Войникът се отмести, изби автомата от ръцете му с върха на тежката си обувка и той с трясък падна върху циментовата настилка на плаца на два метра от тях.

Обезоръженият Белов се отдръпна вдясно, приклекна, направи обратно завъртане и подсече крака на противника си. Джеферсън падна по гръб, но веднага се изправи, хвърли се към Саша, сграбчи го за гърлото, повали го на земята, удари го в лицето и започна да го души. Той напразно удряше с юмруци войника в ребрата. Беше толкова разярен, че не усещаше болката. Белов започна да губи съзнание.

Изведнъж се разнесе глух удар, пръстите на негъра се разтвориха и той заби мокрото си чело в брадичката на Белов. Саша все още дишаше на пресекулки, с усилие отблъсна от себе си отпуснатото тяло на американеца и се вторачи в Пелтека, който се бе навел над него. Това беше последният човек, от когото Саша очакваше помощ. Да неутрализираш такъв каяк, без да прилагаш специални хватки, беше истинско майсторство! Пелтека подаде ръка на Белов и му помогна да стане.

Внезапно се разнесе трясък на автомат. Двамата се хвърлиха на земята като по команда. Няколко въоръжени командоса тичаха с оръжие в ръце откъм казармите. Край, сега я втасаха! В базата бяха разбрали, че с боклукчийския камион става нещо нередно и бяха вдигнали всички под тревога.

— Прикрий ме! — викна Дмитрий на Белов.

Изскочи от контейнера и хукна към десантния вертолет „Черен ястреб“.

Саша се добра пълзешком до автомата си, придвижи се до боклукчийския камион с претъркаляне и се приготви за стрелба. Войниците тичаха, а някои стреляха в движение. Белов натисна спусъка и пусна първия откос над главите на атакуващите ги. Личният състав на базата не предполагаше, че хората до боклукчийския камион и вертолета са въоръжени. Атакуващите веднага се разпръснаха и залегнаха зад палетите с техниката.

От няколко страни веднага се разнесоха откоси от автомати. Ала ударите на куршумите не се чуваха. Явно командосите също стреляха във въздуха, за да не повредят вертолетите си. Саша отново натисна спусъка. Автоматът затрепери в ръцете му, а цевта се насочи нагоре. Някъде в далечината се разнесе звън на счупено стъкло — един от куршумите бе уцелил някакъв прозорец.

Шмит се качи във вертолета. По пода му бяха разхвърлени инструменти. Явно негърът беше правил дребен ремонт в машината. Нямаше време да си изяснява какъв точно е проблемът, оставаше му само да се надява, че механикът не е развъртял някой важен чарк. Той седна в креслото на пилота, сложи си шлема и се опита да запали двигателя. Но не успя.

На територията на базата боят се водеше с пълна сила. С всяка изминала минута командосите ставаха все повече и повече. Осеяха територията на базата като жълти мравки и започнаха да прииждат от фланговете. Някои преминаха зад загражденията, за да се доближат откъм тила на неканените гости. Американците жалеха вертолетите си, но не и боклукчийския камион. Куршумите забарабаниха по контейнера като градушка. Как ли се чувстваха вътре Лайза и двамата американци? Оставаше им само да се надяват, че стоманата, от която е направен контейнерът, ще издържи на обстрела.

Най-сетне Пелтека се досети, че до вертолетите е по-безопасно. Запали мотора и тръгна на задна скорост. Когато камионът спря, заработи подемният му механизъм: предната част на контейнера се издигна първо на половин метър, сетне — на един, накрая — на метър и половина. От вътрешността му на земята с грохот се изсипаха двата мотоциклета, а след миг върху камарата боклук се пързулнаха изплашената до смърт Лайза и двамата войници. Стрелбата стихна. Американците разпознаха в полуголите момчета своите хора и не смееха да стрелят повече.

В този момент двигателят на „Черния ястреб“ заработи, а перките ускориха обороти и предизвикаха мощни потоци от въздух. Те вдигнаха прах, разпръснаха камарата боклук, вдигнаха го високо нагоре и върху територията на базата се посипа дъжд от накъсана тоалетна хартия, целофан и мръсотия. Сега на личния състав щеше да му се наложи дълго да чисти и да лъска всичко в базата.

Пелтека скочи от кабината на земята и хукна към падналите мотоциклети. Шмит му се притече на помощ. Без да се уговарят, грабнаха единия мотор и го потътриха към вертолета.

Лайза се съвзе от ужаса. Вече бе разбрала, че сънародниците й не се шегуват и всеки момент може да ги изпозастрелят. Трябваше бързо да изчезнат оттук. Тя се отдалечи от боклукчийския камион и хукна да помага на Шмит и Пелтека. Тримата вкараха по наклонената плоскост през десантния люк втория мотоциклет в самолета. Белов не помръдваше от мястото си и прикриваше изтеглянето на приятелите си и товаренето на мотоциклетистите.

Негърът, когото Пелтека сръчно обезвреди, продължаваше да лежи в безсъзнание. Двамата завързани часовои се гърчеха като гъсеници и се опитваха да се претърколят при своите. Естествено, Белов не стреля по тях. Нека си се търкалят, така му спестяваха грижи и не се налагаше да ги пази.

Щом Шмит и Пелтека вкараха втория мотоциклет в „черния ястреб“, Лайза помъкна раниците.

— Ей, ти! — разнесе се най-неочаквано вик зад загражденията. — Хвърли оръжието!

Белов се обърна и изстреля в движение един откос в посоката на гласа, но канонадата от огън иззад загражденията го накара отново да легне на земята. Шмит, Лайза и Пелтека вече бяха успели да натоварят във вертолета и втория мотор. И тримата бяха в „Черния ястреб“ и очакваха Белов. Той разпери ръце, за да им покаже, че няма как да стигне до тях.

Хората във вертолета не мислиха дълго. Вратата му се затвори, двигателят заработи с пълна мощност, завъртайки перката, грамадната жълта оса се издигна над земята и увисна във въздуха. Разположените под малките криле на вертолета картечници забълваха огън. Стълбовете с бодлива тел и висящата по тях маскировъчна мрежа се разлетяха на парчета. Шмит неслучайно бе изхарчил толкова пари да се обучава със симулатора — умееше перфектно да управлява модерния вертолет и да борави с въоръжението му. Стрелбата иззад загражденията веднага спря.

Възползвайки се от затишието, Белов скочи и хукна към „Черния ястреб“. Щом се озова под него, спря и изчисли движенията си. До ските му имаше два метра. Той подскочи, хвана се за заварената за стойката плоскост и се набра.

С огромно усилие преодоля напора на въздушната струя, превъртя се, вкопчи се в мъртва хватка в стойката и легна върху нея. Треперейки, сякаш беше живо същество, „Черният ястреб“ започна да набира височина. Пред погледа на Белов като на длан се разкри цялата затрупана с отпадъци база, боклукчийският камион, който приличаше на детска играчка, хангарите… Долу се щураха фигурки, подобни на съживени оловни войничета, някои от тях започнаха да стрелят във въздуха, но вертолетът рязко се наклони на лявата си страна и бързо се отдалечи.

 

 

Когато „Черният ястреб“ излезе извън обсега на американците, Шмит изправи вертолета. Под тях се стелеше покритото с кадифени вълни застинало море от пясък. Лайза отвори вратата, Белов се хвана за ръба на люка и с огромно усилие все пак успя да се изправи. От напрежението краката му се подгъваха, а ръцете не му се подчиняваха. Пелтека и Лайза го вмъкнаха в кабината. Той седна на пода уморен, но доволен. Целият се тресеше от възбуда и от преживяния страх. Всички бяха щастливи и ухилени до ушите.

— А ти, Пелтек, си истински смелчага! — похвали го Саша и се усмихна. — Поздравявам те, действа много компетентно.

Героят смутено отбеляза:

— След подвизите ни в този пионерски лагер трябва колкото се може по-бързо да изчезнем от Кувейт.

— Така си е, вдигнахме малко шум — разсмя се Белов. — И сега имаме само един път — да се придвижваме с бой към дома.

— Ако ще си ходим в-вкъщи, аз идвам с вас — отсече Пелтека. — По-добре да си излежа присъдата в р-руския з-за-твор, отколкото да слугувам на шейха.

— Не си го слагай на сърце — посъветва го Белов. — Всичко е в нашите ръце.

Лайза си мълчеше. Тя не споделяше оптимизма му и съжаляваше, че се забърка в тази авантюра. Сети се за руската поговорка: „С какъвто се събереш, такъв ставаш.“ Точно така си беше. Нямаше представа как ще свърши цялата тази история с отвличането на хеликоптер и я измъчваха лоши предчувствия.