Александър Белов
Култ към огъня (6)

5.

Осип Илич Щернгарт се събуди късно — в девет часа. Девет часа сутринта може да се стори на някого не чак толкова късен час, но за Осип Илич този час беше късен, защото обикновено ставаше три часа по-рано. Ала след като му бе паднала сгода да се потъркаля в леглото, Щернгарт не пропусна да се възползва от нея, още повече че му се случваше най-много по веднъж в годината.

Осип Илич беше известна в цял свят личност. Дори би могло да се каже, че минаваше за легендарен човек. Беше учен, изследовател на вулкани, писател и директор на Института по вулканология и геодинамика. Щернгарт беше на петдесет години, но изглеждаше значително по-млад. И не само на външен вид. Лекарите, които веднъж му направиха пълни медицински изследвания, стигнаха до заключението, че физиологичната възраст на учения е с тринайсет години по-малка от календарната. А това означаваше, че в момента изобщо не бе ударил петдесетака, а беше само на трийсет и седем. На пушкиновска възраст. Впрочем, Щернгарт имаше отношение към поезията и пишеше стихове. Към тях съчиняваше и музика и изпълняваше песните си доста добре. Направо беше душата на всяка компания.

Осип Илич беше едър и набит, с широки рамене и яки крака на човек, свикнал да се катери по вулканите и планините. Лицето му беше с широки скули, обветрено и загоряло. Той беше мъж, истински мъж — силен, храбър, волеви и… нежен. Затова нямаше нищо странно, че привличаше жените. А и сам не странеше от тях, ето защо имаше доста изгори в живота си. Само официалните му съпруги по различно време бяха три на брой.

Но Щернгарт можеше да се похвали не само с успехите си на еротичния фронт. Постиженията му в науката бяха много по-големи. Открил беше месторождението на рения — един от най-тежките и трудноразтопими метали, което се намираше на остров Итуруп. Посетил беше много кратери на вулкани и беше дал обяснение на някои загадки за огненото ждрело на Везувий. Беше разкрил и доста други земни тайни. Ето такъв човек-вулкан беше той.

Щернгарт стана от леглото, протегна се така, че костите му изпукаха, направи гимнастика и тръгна към банята да се мие. След пет минути, измит и сресан, влезе в кухнята.

Съпругата му Татяна — висока, симпатична, трийсет и пет годишна жена с ясни изумително сини очи, шеташе покрай печката. Щом зърна мъжа си, тя му се усмихна и го млясна по бузата.

— Не се наспиваш — промърмори Татяна. — Вчера си легна късно, а днес си скокнал още в зори.

Щернгарт беше веселяк и шегаджия. Допря пръст до челото си, разходи се със съсредоточен вид из кухнята и издекламира, превземайки се:

— И денем, и нощем скитникът учен по веригата своя все се върти.

— Все на шеги те избива — престорено го укори жена му.

— Време е да пораснеш! Сядай, скитнико учен, хайде да закусваш…

По време на закуската Татяна си спомни:

— Знаеш ли, Осип, забравих да ти кажа. Вчера се обади Сорочински.

— А-а… Писателят, който пише на тоалетната чиния — рече Щернгарт и отхапа от сандвича си. — Какво искаше?

— Покани ни на гости тази вечер. Жена му има рожден ден.

Осип Илич кой знае защо погледна към дисплея на микровълновата печка, върху който беше изписан часът, и се поинтересува:

— В колко часа?

— В седем.

— Тогава, ако нямаш нищо против, довечера ще идем на гости.

Щернгарт имаше страшно много познати. Силата и красотата на мъжа-вулкан привличаха към него не само жените, но и хората на изкуството. Осип Илич поддържаше връзки с много писатели, поети бардове и полупризнати художници. С удоволствие общуваше с тях, а те се радваха, че домът им е посещаван от този интересен човек и събеседник. Затова Щернгарт винаги беше много търсен.

Осип Илич целуна жена си, отида в кабинета си и седна пред компютъра, за да провери пощата си. Водеше бурна кореспонденция с най-различни научни институти, издателства, познати и приятели. Но сред петте писма в пощата му, които бяха пристигнали днес, нямаше нищо интересно. Четири бяха със справочни материали, а петото очевидно бе от някакъв почитател. Щернгарт си сложи очилата и започна да го чете.

Уважаеми Осип Илич. Аз съм директор на Красносибирския комбинат за алуминий. Прочетох вашата книга „Огнището на Хефест“. Искрено съм възхитен от вашия стил, от знанията ви и лично от вас. Много ми се иска да се запознаем. Още от дете обичам геологията и вулканологията. Имам много конкретни проекти и предложения към вас за изследване на различни вулкани. Ако пожелаете да се срещнем, пишете ми на този адрес.

С уважение: Александър Белов

Осип Илич постоя известно време, размишлявайки над писмото, сетне издърпа изпод бюрото плота с клавиатурата и започна да пише отговор.