Александър Белов
Култ към огъня (13)

12.

Хохлов едва прекрачи прага на президентския кабинет, когато Всеволод Всеволодович Батин се изправи с лъчезарна усмивка иззад масивното си широко като летище бюро и тръгна към него. Като бивш кадрови служител на Федералната служба за сигурност президентът изпитваше особено благоразположение към Андрей Анатолиевич, както и към всички хора, преминали през тази реномирана организация.

— Моля, заповядайте, другарю генерал.

Батин направи няколко крачки към Хохлов, протегна му ръка за здрависване, а с другата посочи резбованото кресло до бюрото.

Президентът и Андрей Анатолиевич се настаниха един срещу друг край заседателната маса. Жена, която приличаше повече на бизнес дама, отколкото на обслужващ персонал, им поднесе кафе, излезе и затвори вратата на кабинета зад себе си. Разговорът с шефа на Федералната служба за сигурност нямаше как да не бъде строго поверителен.

— Слушам ви, Андрей Анатолиевич — подкани го Батин, когато останаха сами, и отпи от кафето в знак, че гостът също може да опита и да оцени вкуса на напитката, която се сервираше в президентските покои.

Генералът обаче не се докосна до кафето, а веднага пристъпи към деловите въпроси, като от време на време поглеждаше към записките си. Говореше по същество, стараеше се да не протака разговора, тъй като времето за срещата му с президента беше строго определено, ала по старчески навик често изпадаше в многословие и за дълго се спираше на подробностите.

Докладът му продължи около десетина минути, през които Батин не прекъсваше стария генерал и го гледаше със съчувствено снизходителна усмивка. Но когато отреденото време наближи края си, президентът демонстративно погледна часовника си.

— И последно, Всеволод Всеволодович — разбърза се Хохлов, — само с две думи ще ви кажа за арабския терорист Авад бен Ладен. Знаете, че той премина в нелегалност, след като американците обещаха петдесет милиона за него или за главата му. Та, според нашата информация той отново планира страховит акт на територията на Съединените американски щати. Подробностите на операцията още не са ни известни, но според аналитиците целта му ще е сградата на ООН в Ню Йорк.

Хохлов знаеше, че всичко, свързано с Ладен по каквато и да било линия, се намира под прекия контрол на президента. За Батин, като за бивш кадрови разузнавач и служител на КГБ, унищожаването на терорист номер едно беше въпрос на чест. И ако американците или техните западни колеги изпревареха руските служби, той щеше да е не само разстроен, но направо щеше да се почувства обиден.

Затова Хохлов предпочете да остави тази тема за края на разговора, първо, за да я поднесе, тъй да се каже, във вид на десерт. И, второ, защото също като Щирлиц и Шеленберг, смяташе, че най-добре се запомня последната фраза. Информацията за Бен Ладен щеше да накара президента да се отнесе по-либерално към пропуските и недостатъците в работата на Федералната служба за сигурност, които, разбира се, не липсваха.

Батин се отнесе крайно отговорно към информацията, която получи. ООН беше едно от малкото останали огнища за отпор на глобалното американско настъпление на световната арена. Затова всеки удар срещу нея се явяваше косвен удар срещу Русия и нейните интереси. Той веднага разбра, че ако този терористичен акт бъде извършен, Вашингтон ще го използва, за да прекрати дейността на ООН в Съединените щати и да я измести само на територията на Европа. Това в никакъв случай не биваше да се допуска.

— Андрей Анатолиевич — отсече Батин със стоманен блясък в сивите си очи, — давам ви пълен картбланш. Можете да използвате всякакви, повтарям — всякакви, средства за предотвратяването на терористичния акт и за ликвидирането на Бен Ладен. За удара, който се подготвя, съобщихте ли вече на американските си колеги по линия на вашето ведомство? В кръга на обмена на информация?

— Вече го направихме, Всеволод Всеволодович — кимна с побелялата си глава Хохлов.

— И какво? — оживи се президентът.

Андрей Анатолиевич сви рамене:

— За съжаление засега няма никаква реакция.

— Това е обидно. С терористите шега не бива. Да не би американците да планират ответна операция по залавянето на арабския ястреб?

— Съгласен съм с вас — привидно загрижено изрече Хохлов. — Това не е напълно изключено. Но да се стигне до Бен Ладен е много трудно и практически невъзможно, понеже той е патологично предпазлив и е установил връзки с всички социални прослойки на ислямския свят. А най-важното е, че го подкрепя обикновеният арабски народ.

— Добре, ако има новини за Авад бен Ладен, веднага ми ги съобщете. — Батин се изправи, което подкани генерала също да стане. А когато шефът на ведомството скокна доста чевръсто за възрастта си, добави: — По всяко време на денонощието.

Всеволод Всеволодович пренесе тежестта на тялото си от петите на пръстите като баскетболист, който запраща топката към коша, и подаде ръка на генерала.

— Тъй вярно, другарю президент! — отсечено и по войнишки отвърна, стисна ръка на Батин и тръгна към вратата на кабинета.