Александър Белов
Култ към огъня (10)

9.

Саша Белов се срещна с Осип Илич Щернгарт в Москва, където и двамата бяха пристигнали по работа.

Беше краят на април, имаше повече топли дни, ала зимата все още не предаваше позициите си: нощем, а понякога и денем сковаваше студ, а край улиците и в сенчестите места се издигаха купчини почернял твърд сняг. Днес слънцето приличаше.

Пристигнал от Сибир, където все още беше страхотен студ, Белов се чувстваше като морж, доплувал до Африка. Крачеше със зимната си шапка и с кожуха си и се чувстваше страшно неловко сред московчани, вече преминали към по-лек вариант на зимните дрехи и дори към летни якета и шлифери.

За разлика от него Щернгарт, който пък пристигна от топлите райони, умираше от студ. Срещата се състоя близо до парк „Соколники“ пред входа на малко ресторантче. Саша и Осип стигнаха дотам от различни краища на града.

Белов веднага позна прочутия вулканолог по снимката от корицата на книгата „Огнището на Хефест“. Саша се приближи до него и се представи.

— А, значи вие сте известният Белов! — приветства го Щернгарт със силно ръкостискане. — След като получих писмото ви, потърсих информация за вас. Предпочитам предварително да зная с кого си имам работа. Имате много интересна биография.

— Вашата сигурно е по-интересна — прекъсна го с усмивка Саша.

Той веднага хареса Щернгарт. Виждаше се, че е честен, прям и открит човек. Осип Илич също хареса Саша. Стори му се, че е делови, скромен и приятен за общуване младеж. Или поне такива бяха впечатленията, които двамата си съставиха един за друг през първите минути на срещата им.

— Заповядайте — посочи Саша вратата на ресторанта.

Влязоха вътре. Времената, когато Саша Белия обикаляше модните кръчми и пръскаше пари заедно с Космос, Пчелата, Фил и Фара, отдавна бяха потънали в реката Лета. Влечението му към лукса отмина. Всичко беше само перчене. Сега беше напълно доволен от спокойния, уравновесен живот на стабилен човек, без помпозност и шик.

Ресторантът, който Саша избра, не беше от най-скъпите в Москва, но пък за сметка на това бе уютен и предлагаше хубава кухня. Преди време беше идвал тук няколко пъти с Олга. Оттогава някои неща в обстановката се бяха променили. Очевидно бизнесът на собствениците му не вървеше зле, защото помещението беше ремонтирано, бяха се появили сепарета, а по масите имаше скъпи покривки.

В залата цареше полумрак и тихо звучеше музика. Белов и Щернгарт си избраха сепаре и си поръчаха нещо за хапване. А докато чакаха ястията, разговаряха.

— Значи се интересувате от вулканите, така ли, Саша? — попита вулканологът.

— Още от дете мечтаех да стана геолог — започна той, сякаш се оправдаваше. — Дори след като излязох от казармата, се опитах да кандидатствам геология. Но сетне всичко се преобърна, проблемите ме завъртяха и се забърках с престъпния свят. Но това не продължи дълго. Все пак завърших Минно-геоложкия институт, макар и задочно.

— Значи вулканите са вашето хоби? — попита със съчувствие ученият.

— Нещо такова.

— Ходили ли сте на някой от тях?

— Предимно като турист, но не и като изследовател.

— Харесаха ли ви?

— Много!

— Вулканът е прекрасно нещо! — притвори замечтано очи Осип Илич. — Той омагьосва, плаши и привлича. Можеш да го видиш на снимки и на видеозаписи. Той е интересен и красив, но е по-добре да го видиш отблизо. И човек бърза да отиде при него както че ли е жена, с която мечтаеш да изпиташ оргазъм. Извинете ме за това странно поетично сравнение, но не мога да измисля друго.

Белов одобри метафората му:

— Звучи добре. Наистина изпитваш нещо такова, когато наблюдаваш изригването на вулкан. Впрочем, и в единия, и в другия случай има изригване. Имам предвид на семето и на вулкана.

Саша и Осип Илич се разсмяха едновременно. В тях се възродиха спомени, което беше естествено за хора, страстно увлечени от едно и също нещо.

Младичката сервитьорка им донесе поръчката. Новите познати се посветиха на ястията. Кухнята на ресторанта наистина се оказа изискана и вкусна. След като пийнаха и похапнаха добре, Щернгарт и Белов продължиха интересния си и увлекателен разговор.

— Та такива ми ти работи за вулканичния оргазъм, Осип Илич — каза Саша, леко опиянен от алкохола. — Имам делово предложение към вас. Искам да организирате експедиция до някой действащ вулкан. Всички финансови разходи по оборудването на експедицията ще поема аз. Но имам едно условие — да ме вземете със себе си.

Щернгарт не се впусна да шикалкави и да си вдига цената, нито се оправдаваше, че да организираш експедиция е много сложно и са необходими няколко месеца за подготовка, голяма екипировка, оборудване и тъй нататък. Вместо това веднага заяви:

— Вулканът Бурен харесва ли ви?

— Защо точно вулканът Бурен? — поинтересува се Белов.

Осип Илич се облегна назад. Вкусната храна, алкохолът и интересното предложение на събеседника му повдигнаха и без това доброто настроение на вулканолога.

— Ами дори само заради това, че се казва Бурен. Самото му име говори за характера му. Второ, той изригна съвсем наскоро. Оттогава не съм бил там. Вулканът вече е успял да поизстине, но съдейки по всичко, скоро отново ще изригне. Тъй че можем да го изследваме. Но ми позволете на свой ред да полюбопитствам, Александър Николаевич. Защо искате да влезете в кратера на действащ вулкан?

— Че какво интересно има да се катериш по угаснали вулкани? — отбеляза справедливо Белов. — Сам знаете, че след като прекрати активността си, кратерът се разрушава, стените му се изронват и той се превръща в най-обикновена падина. А действащият вулкан е съвсем друго нещо. Да, имам и още една причина да вляза в пъкъла. Искам да изпробвам новия термоустойчив костюм скафандър КТ-1.

— Какъв костюм? — изненада се Осип Илич. — За пръв път чувам.

Саша си наля сок в чашата и отпи.

— Разполагам с нещо съвсем ново. Разработиха го учени, които навремето са работили за отбраната на СССР. Занимавали са се със свръхиздръжливи, устойчиви на високи температури материали. Сега съм ги прибрал в лабораторията на комбината за алуминий и те отново се захванаха със старите си разработки, и то с такъв ентусиазъм, че след няколко месеца изработиха опитен образец. Дяволите да го вземат, материята е превъзходна, не гори в огън и има здравината на танкова броня. Извадихме късмет, че изобретението не изчезна в чужбина. Та спретнахме от този материал един опитен образец на скафандър. И аз искам лично да изпитам здравината му в кратера на някой вулкан. Ако издържи на екстремните температури, ще патентоваме изобретението и ще започнем серийно производство.

— Саша, но това, което сте замислили, е опасно — не го разубеждаваше, а просто размишляваше на глас Щернгарт. — Вие не сте професионален изпитател.

— Какво да се прави, Осип Илич — разпери ръце Белов. — Все някой трябва да е пръв, защо да не съм аз? Скафандърът трябва да се изпробва в бойни условия.

Щернгарт се усмихна:

— Всичко, което ми разказахте, е много интересно. Какво пък, аз изцяло и напълно подкрепям проекта ви. — После посочи с поглед бутилката водка: — Струва си да пием за него.

— И още как — сепна се Белов, взе бутилката и с ловкостта на фокусник наля водка в чашите. — Кога ще тръгнем на експедицията? До тогава трябва да подготвя всичко, за да изляза в отпуск.

— Планирайте я за началото на лятото, по-рано няма да стане. — Осип Илич вдигна чашата. — За вашия скафандър и за успешния щурм на амбразурата на Велзевул!

Новите познати, а сега вече и приятели единомишленици се захванаха вдъхновено да обсъждат подробностите около експедицията до вулкана Бурен. Два часа незабелязано изминаха в разговори. Изключително доволни един от друг, Белов и Щернгарт се разделиха, когато навън вече беше тъмно.