Александър Белов
Култ към огъня (24)

23.

Лайза Донахю се прибра след работа в апартамента си в Ню Йорк уморена и гладна. По навик включи телевизора и без да погледне към екрана, се отправи към дъното на голямата стая, където се намираха електрическата печка, няколкото кухненски шкафчета и барът.

Някаква девойка с гласа на Мадона, а може би самата Мадона, пееше превзето, но Лайза продължи да не обръща внимание на екрана. Работещият телевизор й служеше за фон в апартамента и тя не се интересуваше какво показват по него.

Лайза изстиска портокалов сок, направи си сандвич и с чаша в едната ръка и сандвича в другата седна на фотьойла. Наистина пееше Мадона. Тя не я харесваше — и като певица, и като личност, дори в най-добрите й години, когато всички се побъркваха по нея. Вярно, сега тя се занимаваше с кабала, стана друг човек, дори си смени името. Е, какво пък, прав й път, както казваха в Русия.

Отпивайки от сока, момичето започна да щрака с дистанционното, прескачайки от канал на канал. Нямаше нищо интересно. Мяркаха се кадри от екшъни, от сапунени опери и от евтини комедии. Двайсети, трийсет и седми, седемдесети канал… Стоп! Тя се върна два канала по-назад. Стори й се, че там има нещо, които си заслужава вниманието.

Точно така — вулканите! От известно време тя ги асоциираше с Александър Белов. Та нали му бяха хоби! Интересно дали Саша гледаше тази програма? Едва ли предвид часовата разлика между Русия и Америка. Но какво беше това? Лайза потрепери и остави чашата със сока на масичката. На екрана на телевизора беше самият Саша Белов, весел и засмян, заедно с някакъв брадат мъж на около петдесет години. Лайза увеличи звука.

— Руските вулканолози Осип Илич Щернгарт и Александър Белов са влезли в кратера на действащ вулкан в момента на неговото изригване — врещеше възторжено някой зад кадър. — Нито един човек досега не е успял да се спусне в пастта на изригващия огън дракон. Това е сензация от световно значение! Виждате кадри от документалната хроника на експедицията на вулканолозите. През вас е вулканът Бурен…

На екрана се занизаха не особено качествени кадри, направени в кратера на вулкана, сетне — на клокочещата лава, заснета от разстояние няколко метра, после — вертолетът, който прибира членовете на експедицията, и накрая — самото изригване, което, ако се съдеше по ракурса, беше заснето от височина.

Щом си представи опасността, на която се бе изложил Белов, Лайза усети неприятна празнота и хлад в гърдите си. Пак рискуваше живота си, сякаш беше малко момче. Тя забрави за сандвича и сока.

— … Щернгарт и Белов заминаха за Никарагуа — продължаваше водещият. — В тази страна най-неочаквано се пробуди доскоро смятаният за угаснал вулкан Санта Негро. В околностите на вулкана е обявено извънредно положение. Населението е евакуирано, ала вулканът внезапно прекрати дейността си. Не е известно дали в близко време изригването ще се повтори. В създалата се неясна обстановка правителството не се решава да отмени извънредното положение, във връзка с което страната понася огромни загуби — по четири милиона и петстотин хиляди долара на ден. Правителството на Никарагуа се обърна към руското Министерство на извънредните положения с молба да извърши проучване на вулкана и да даде заключението си за състоянието му с днешна дата.

— О, май гот! — възкликна Лайза. — Тези смахнати руснаци! Наистина ли ще влязат в този идиотски вулкан?

Тя си даваше сметка, че въпросът й е безсмислен. Щяха да влязат и още как! Момичето грабна сока и сандвича и хукна към кухнята. Запрати сандвича в кофата за хранителни отпадъци, а сока изля в мивката. Постоя, овладя се и хукна към дрешника да приготви куфара си.