Александър Белов
Култ към огъня (44)

43.

Холмогорова най-сетне успя да се справи с ключалката. Нещо в сейфа изщрака и вратичката му се отвори. Глигана моментално я дръпна към стената. От онова, което тримата видяха вътре, Надежда се разпищя от радост, Глигана тържествуващо изгрухтя, а Грот се усмихна самодоволно. Сейфът беше натъпкан с пачки долари, а в безбройните му отделения имаше камари златни монети, пръстени, гривни и скъпоценни камъни.

В сейфа имаше всичко — весел и охолен живот, осигурена старост, скъпи проститутки, ресторанти и кръчми, луксозни коли и какво ли не още.

Без да говорят, Глигана и Грот започнаха бързо да грабят от сейфа парите и скъпоценностите и да ги слагат в калъфките от възглавници, които Надежда държеше.

— Долари, долари, долари — развика се отчаяно тя. — Няма да поберем всичко!

Глигана изтича до съседната стая, донесе един пъстър килим и го хвърли на пода. Изсипаха съдържанието на отделенията на сейфа по средата му, сетне го хванаха за краищата и помъкнаха импровизирания чувал към изхода.

„Богата съм! Богата съм! — ликуваше Надежда. — Сега целият свят е мой!“

Холмогорова мъкнеше двете тежки небесносини калъфки от възглавници, а след нея Глигана и Грот пухтяха, помъкнали огромния пъстър чувал. Щом влязоха в съседната стая, се разнесе такъв трясък, сякаш се взриви атомна бомба.

Стените на бункера се покриха с пукнатини, които непрекъснато се разширяваха, таванът се срути със страшна сила и огромната маса парчета от тухли погреба под себе си съкровищата на шейха и щастливите им притежатели.