Александър Белов
Култ към огъня (12)

11.

Негово височество шейх Абдул ал Азиз беше дебел, страдащ от задух мъж на петдесет и две години. Същинска тресяща се телесна маса с малка главица, двойна брадичка и зорки очички. Преди шейхът беше страшно тлъст, тъй като страдаше от диабет и почти не се движеше, ала с помощта на лекарства и диети успя да поотслабне. И сега, макар и трудно, все пак можеше да обикаля къщата без чужда помощ.

Родът на Абдул ал Азиз произлизаше от древния вожд на скитническите араби шейх Касими, който се смяташе за потомък на пророка Мохамед. Ал Азиз беше богат, приказно богат. Предците му бяха натрупали огромното си състояние от завоевания и пиратски набези на търговски кораби още през епохата на средновековието. Но днес не това богатство стоеше в дъното на могъществото му, а нефтът, върху който Аллах бе благоволил да го засели, проявявайки особена милост към правоверните.

Върху земята на предците на Ал Азиз бяха открити най-богатите залежи от нефт и газ. И в подземните хранилища на двореца отново потекоха пари, само че не златни динари и испански дублони, както навремето, а долари от нефта. За едно поколение семейството на владетелите на Абу Даби се превърна от богато в милиардерско. Имането му не можеше да се изчисли.

Вечерта шейхът мъчително се надигна от камарата одеяла и възглавници, излезе от спалнята си и се отправи към женския сектор на къщата през анфилада от стаи. Абдул ал Азиз все още скърбеше за рано отишлия си от живота Омар, загинал в далечна Чечения, и раната в душата му не заздравяваше. Но скръбта си беше скръб, а той не се отказваше от житейските радости.

Шейхът имаше страшно много жени, защото живееше според заветите на пророка Мохамед, който бе въздигнал полигамията в ранг на божествена доктрина. Колкото повече остаряваше Абдул ал Азиз, толкова повече се стремеше да разнообрази сексуалния си живот и за целта непрекъснато попълваше харема си. Щом удоволствието, което му доставяха жените, се отразяваше благотворно на здравето му, значи несметният брой оргазми, които изпитваше, бяха богоугодно дело.

Абдул ал Азиз промърмори цитата от Корана: „Вашите жени са вашето поле, ходете по вашето поле, както си искате“ и влезе в харема.

Жените на шейха бяха на най-различна възраст — от непълнолетни според европейските представи момичета до връстници на шейха. Дамите бяха дебели и слаби, високи и ниски, брюнетки и шатенки, красиви и не особено симпатични, ала перлата на харема, разбира се, беше руската кукличка Надежда Холмогорова. И Абдул ал Азиз се отправи при нея.

Шейхът нямаше строг график, по който посещаваше жените си, и беше свободен да избира която си иска и когато си иска, още повече, че изборът му беше почти неограничен. Но пък не можеше и да се изтърси внезапно в спалнята на някоя от жените или любовниците си, за да не изпадне в конфузно положение, тъй като по силата на физиологичните си особености или заради някакво заболяване тя можеше да не е в състояние или в настроение да изпълни съпружеските си задължения. И как трябваше да се постъпва в такива случаи? Нямаше да окачат на вратите си табелки с надпис „заета съм“ или „обедна почивка“.

Деликатният въпрос се реши по деликатен начин. Ако жената не желаеше да приеме господаря си, тя оставяше обувките си пред вратата, обърнати с носовете към коридора. А ако искаше да го приеме, носовете им гледаха към вратата.

Обувките на Надежда Холмогорова винаги стояха обърнати с раздалечените си настрани носове към вратата. Или беше небрежна и си захвърляше обувките както й дойде, или подсказваше на шейха, че е готова за него по всяко време на деня и нощта.

Абдул ал Азиз прекрачи прага на покоите на своята одалиска. Надежда, която отдавна очакваше повелителя си, изскокна от стаята в одеянието на Шехерезада — прозрачен тоалет от тънък копринен плат — и пламенно се хвърли върху необятните гърди на шейха. Двамата разговаряха помежду си на английски.

— О, Абдула! — изчурулика тя. Холмогорова наричаше шейха или Абдула, или Азиз. — Толкова се радвам, че те виждам!

Страдащият от задух шейх свистеше като стара прахосмукачка. Той погали Холмогорова по косата и каза:

— Надя, извинявай, че не можах да те измъкна по-рано от затвора. — Шейхът дълги години бе учил в Европа и знаеше английски много по-добре от Холмогорова.

Човешките чувства, правилата на добрия тон и културата изобщо не му бяха чужди и ако някой смяташе, че щом шейхът има харем, власт и пари, значи е тиран и деспот, грешеше.

Надежда не очакваше такъв развой на събитията. За провала на операцията тя обвиняваше себе си и само себе си, затова очакваше шейхът да я накаже. Ала Абдул ал Азиз очевидно мислеше другояче. Холмогорова реагира на мига.

— Ти съвсем ме забрави! — заговори капризно, цупейки красивите си устни. — Едва не умрях в този ужасен затвор.

— Не съм те забравил, Надя, не съм те забравил — оправдаваше се шейхът. — Обаче при освобождаването ти възникнаха трудности. Ти беше арестувана като международен престъпник и на това отгоре — в друго емирство. Наложи се да решаваме проблема ти на друго ниво. Но всичко вече е минало. Тъй че не се тревожи. Тук си вън от опасност.

— Че аз не се тревожа! Защото зная, че моят мъж винаги ще ме защити — подмаза му се грубо Холмогорова.

Тя не обичаше и дори не уважаваше шейха, но заради създалите се обстоятелства се правеше, че го боготвори. Надежда повлече господаря си към стаята в източен стил. Помогна му да седне върху застланите на пода одеяла и подпъхна възглавница зад гърба му. След това му поднесе чай и остави чайника на ниската масичка до шейха. Азиз взе в едната си ръка купичката със силната златиста напитка, с другата прегърна младата жена и настоя:

— Хайде, Надя, разкажи ми какво се случи с теб в Русия.

Холмогорова дълго и подробно излага обстоятелствата около несполучливата операция, като наблягаше на сълзите и кършеше ръце. Шейхът я слушаше с тъжна физиономия и от време на време кимаше в знак на съгласие. Когато Надежда завърши разказа си, Абдул ал Азиз оправи косите й с бащинска загриженост, отметна кичур от челото й и рече:

— Горкото ми момиче, толкова е изстрадало. Естествено, аз съм виновен, че те забърках в тази история, но съм ти благодарен. Ще компенсирам, тъй да се каже, моралните ти щети. Засега няма да ти дам обещаните пари и няма да ти купя къща, защото ти не ми доведе Али, но ще вложа известна сума на твое име в банковата ти сметка. Можеш да ме помолиш и за още някаква услуга.

На лицето на Холмогорова разцъфтя благодарна усмивка.

— Ще си помисля — изрече, млясна шейха по устните и потърка бузата си в неговата.

Абдул ал Азиз премаляваше от похот. Той започна несръчно да закача младата жена, а тя го отблъскваше, за да го превъзбуди. Играта продължи няколко минути. Най-сетне шейхът придърпа властно Надежда към себе си. Тлъстата му потна ръка се плъзна между бедрата на жената. Холмогорова инстинктивно стисна крака, но веднага ги разтвори, предоставяйки най-нежната част на тялото си на пръстите, които я пощипваха. Наденка затрепери от желание и това изобщо не беше преструвка за пред шейха. От няколко месеца не беше правила секс и сега направо жадуваше да се отдаде на Абдул ал Азиз. Макар да изглеждаше грозен, дебел и потен, все пак беше мъж.

Шейхът също пуфтеше. Малко поразочарован от пасивността на партньорката си, той хвана ръката й и я сложи под корема си. Наденка веднага размърда усилено пръсти, търсейки сред гънките на тлъстините детеродния орган на височеството. И го намери. Ръката й започна нежно да се движи, а сетне се плъзна под шалварите на Абдул ал Азиз. Под напора на милувките не много голямата плът започна да се издува и да увеличава размерите си. Абдул ал Азиз застена.

— Съблечи се! — заповяда й той с хриплив глас.

Шейхът обичаше да гледа как Наденка се съблича. Младата жена го знаеше. Грациозно се изправи и започна бавно да сваля блузката си, а сетне и почти прозрачните шалвари. Когато остана само по бикини и сутиен, тя предизвикателно разлюля бедра под носа на шейха, но прибра колкото се може по-навътре корема си, та господарят й да не забележи гънките от тлъстини, които се бяха образували, докато лежеше в затвора. Изящната линия на тялото й можеше да подлуди всеки. Абдул ал Азиз я гледаше с ококорени очи.

Наденка свали сутиена си, погали твърдите си гърди и започна да си играе с розовите им зърна. Върху кукленското й лице застина блажено изражение. Разбира се, в момента тя се преструваше. Беше танцьорка и много добре владееше техниката на подобни движения, които предизвикваха похотливи чувства у зрителите.

Ръката й се плъзна от гърдите към корема, а сетне — още по-ниско, там, където краката й се срещаха и образуваха триъгълник, и започна да гали и мачка тясното парченце плат на това място.

Малките очички на шейха увеличиха двойно размера си. Точно заради тези еротични игрички той я откупи от вариетето и не искаше да й подари свободата, тъй като предпочиташе да задържи в дома си това съкровище. Най-сетне Наденка остана, както я е майка родила — великолепна в своето безсрамие.

— Угаси лампата! — помоли я шейхът.

Той се притесняваше от охраненото си тяло, затова не искаше да се показва гол пред жените си. Наденка натисна копчето на дистанционния превключвател, сетне помогна на шейха да свали дрехите си и легна на пода върху килимите и възглавниците.

Когато Азиз се стовари отгоре й и тлъстите му телеса се затресоха в бесен ритъм, Надежда потъна в собствените си мисли, в същото време не забравяше да имитира състояние на крайна възбуда, като стенеше и викаше. И си спомни как при арестуването им на летището Пелтека я помоли да не забравя за сънародниците си, ако успее да се измъкне от затвора преди тях.

„Трябва да помоля Азиз да откупи Грот и момчетата от затвора — помисли си в мига, когато шейхът стигна до върха и започна да потръпва с хриптене в спазмите на насладата. — Все пак те са ми близки, руснаци са, може пък да ми потрябват за нещо.“

— Изобщо не ме моли за това — заяви шейхът сутринта в отговор на молбата на Наденка да откупи Грот, Мориарти, Пелтека, Гоблин и Глигана. — Няма ли за какво друго да помолиш?

Абдул ал Азиз лежеше на леглото в спалнята, а Холмогорова седеше пред огледалото.

— Ами, приемете го като мой каприз. — Надежда повдигна кокетно рамото си, от което се бе смъкнала презрамката на комбинезона й. — Много ви моля.

— Но защо ти е? — недоумяваше шейхът.

Холмогорова погледна шейха в огледалото и направи комична муцунка.

— Трябва ми — заключи тя. — Те са ми сънародници. Помогнаха ми да избягам от Русия. А освен това Глигана ми помогна да отвлека момченцето. Той не е виновен, че в последния момент операцията се провали. А пък момчетата ще намерят начин да ти се отблагодарят.

Абдул ал Азиз помълча малко, вторачил празен поглед в тавана, почеса с едната ръка главата, а с другата — косматия си корем, сетне най-неочаквано попита:

— Някой от тях знае ли английски?

Наденка не схвана веднага за какво става дума, погледна го изненадано, но се досети, помисли малко и неуверено рече:

— Май Грот знае малко английски, защото е бивш моряк.

— Добре, ще видим какво можем да направим за твоите приятели — въздъхна шейхът, стана от леглото и започна да се облича.