Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (70) (или за първия учител)

Вместо епилог

Уважаеми читателю, пътуването ми през годините е към своя край. Нишката на моя разказ се разплете и стигна до днешния ден, който се оказа прекрасен, защото забелязах от прозореца си, че дръвчето отвън вече е разцъфнало и се е окичило с прекрасни бели цветове. Топлият пролетен вятър нежно ги отронва, за да ги отнесе някъде далече със себе си в простора. Докато съм пътувала през спомените си, зимата си е отишла и навън улицата отново се оглася от детска гълчава, примесена с птичи песни под безоблачното синьо небе. Усмихвам се някак в себе си и примигвам като в киносалон, в който се оказва, че филмът вече е свършил и осветлението светва изведнъж. Пътуването ми през времето, през онази част от моя живот, предопределена и осмислена от една детска мечта, бе наистина като филм за мен. Филм, който се опитах да опиша в тази книга, доколкото това е възможно. Ако по някакъв начин съм трогнала читателя, значи съм успяла да го направя съпричастен на преживяванията си. Ако съм го накарала да се замисли за това, каква е истинската същност на професията начален учител, значи съм осветила малка част от отговора на въпроса, какъв човек и личност трябва да бъде началният учител. Този, който избере да се посвети на тази тъй трудна и изтощителна професия, трябва да има преди всичко голямо сърце, за да може да побира и радостите, и болките, които ще преживява с всеки ученик. Трябва да съумее да опази най-хубавото от детето в себе си, за да може да вижда света и през неговите очи. Трябва цял живот да се учи, за да открива и показва верния път напред във времето.

А годините ще минават и заминават незнайно някъде далече и ще се превръщат в спомени. Ще се променят хората, обществото и условията на живот. Но има нещо, което ще остава все същото през годините и времето — дългът пред човека да даде на децата си мирно и щастливо детство, да не поставя никога под съмнение дори когато е много трудно, че всяко нещо, което правим за оцеляването на духовността ни, има смисъл. Всяко нещо, което би помогнало на децата ни да израснат по-добри — винаги ще има смисъл!

Иначе сезоните все тъй ще продължават да се редуват и белият цвят в косите ни само ще ни напомня, че сме част от вечния кръговрат на живота.