Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (58) (или за първия учител)

За силата на словото или как да научим децата да четат между редовете

„В началото бе словото.“ — така започва свещената книга, наречена Библия. Замисляли ли сте някога, извън общоизвестните тълкувания, какво всъщност е заложено в този израз? Аз, като учител, чийто основен инструмент в работата е словото и който има привилегията да бъде първият — онзи, който гради основата на грамотността, осъзнах с годините огромната роля и значение на това послание, защото в словото наистина е скрита огромна сила — за този, който е вникнал в дълбочината на думите, за този, който умее да прочете скритото между редовете, и този, който се научава да облече в слово мислите и чувствата си.

Сега по-силно от всякога разбирам смисъла на Вазовото стихотворение „Българският език“, посветено на родното слово, ковано през вековете, оцеляло в мрака на робските години, сладко за душата ни, когато сме в чужбина — далече от родина. Човек трябва да преживее това, да го изстрада, за да го осъзнае. И аз, като много наши сънародници, опитах вкуса на живота в чужбина. Имах възможността да приложа на практика уменията, придобити в езиковата гимназия, която преди години завърших, и да ги усъвършенствам писмено и говоримо. В настоящия момент мога да се справям сравнително добре на три езика. Всеки от тях ме обогатява по своему, показва ми света от различен ъгъл, дава ми великолепната възможност да вниквам и възприемам нещата от живота по своеобразен начин. Живях извън пределите на България около година и половина в една прекрасно уредена държава, каквато е Франция и към която имам изграден афинитет от дете. Харесвам френския език, но след продължителното отсъствие имах моменти, в които си казвах:

„Как ми се иска да се порадвам на своя си, роден български език, да поплача на български, да се смея на български език!“

Само човек, който го е преживявал, би могъл да ме разбере. Тези разсъждения, породени от натрупания опит, определиха до голяма степен подхода ми с децата в часовете по български език и литература.

В часовете по литература отделям повече време върху работата с непознатите думи от изучавания текст. Допада ми да анализирам с децата думи, които са архаични и почти са изчезнали от употреба в езика ни. Например: паламарка, вретено, котле, одър, хурка, къделя и др.

Това са думи, наследени от нашите прадеди. Далеч съм от мисълта, че те някога ще влязат в активната лексика на децата, а и това едва ли е необходимо. Хубаво е все пак да ги познават, защото им предстои да учат в по-горните класове български автори, претворили време, в което земеделският труд е бил свързан с тези понятия. Споделих с децата, че като ученичка в прогимназията, имах специална тетрадка, в която записвах стари диалектни думи, които бях чувала да употребяват моята баба и другите на нейната възраст хора на село. И сега обичам да разговарям с възрастните хора на техния език. Удивлявам се на това поколение, което си служи с езика по един по-различен от по-младите хора начин на изразяване — те не само произнасят думите, те ги преживяват по своему, добавят им самобитен колорит.

Спирам се и на думи със славянски произход като:

Отец — свързвам думата с Отец Паисий — първия български будител. Обяснявам, че някога нашите деди са си служели с тази дума, с нея се обръщаме към Бог (Отче наш), оттам идва думата Отечество, синоним на родина, татковина.

Друга интересна дума е лес, също със славянски произход. Свързваме я с лесничей, която е синоним на горски.

Нозе — стара българска дума за крака.

Сбогом — славянска дума, която съдържа благослова „Бог да е с теб!“

Лексикалната работа харесва на децата. Въвеждаме речник още от втори клас и номерираме думите в него. В края на учебната година децата установяват, че сме обяснили повече от 150–200 думи.

Друг важен момент е работата с текста, или по-точно да научим децата да четат между редовете, да откриват не казаното от автора, но заложено като идея в литературното произведение. Първото, което бихме могли да направим, се свежда само до техническата осигуреност на децата с добре подострен молив и текст маркер. Хубаво е отрано да приучим малкия ученик да чете, като проследява всеки ред с молива, да си отбелязва в работна тетрадка онова, което му е направило впечатление или онова, за което иска да попита. Когато работим в помагало, задължително оцветяваме с текст маркер онова, което е важно и трябва да бъде запомнено от децата. Това е и ефективен метод в работата с текстовите задачи по математика, защото и там има опорни думи. Вниманието на децата се насочва към онези думи, които подсказват ключа към решаването на задачата. Така ние учим децата не само да четат задълбочено. Ние ги учим как да учат.