Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (40) (или за първия учител)

За самоорганизацията на малкия ученик

Още в началото на първи клас впечатление ми направи едно момиче, което макар и на крехката възраст — седем години, имаше добре уплътнено време. Освен че беше първокласничка в музикална паралелка и трябваше да свири на пиано, Михаела ходеше и на тренировки по художествена гимнастика. През четирите години, докато бях нейна класна, тя нито веднъж не дойде неподготвена по някой предмет или без домашна работа. Дори когато ходеше на състезания, тя се информираше какво сме учили и по най-бързия начин наваксваше пропуснатото. Невероятно трудолюбиво и отговорно дете, което винаги съм давала за пример на другите си ученици. Много често съм си задавала въпроса като педагог — кой движи тази постоянна мотивираност за труд? Безспорно семейното възпитание е основата, канавата, върху която може да надгражда училището, но струва ми се, че има и нещо друго, вътре в самия човек, което си остава мистика и едва ли скоро ще бъде разгадано от амбициозни психолози и педагози. Мисълта ми обаче се насочва към един друг, твърде съществен въпрос, стоящ както пред образователната ни система, така също и пред родители, и деца, а това е проблемът за пълноценното уплътняване на времето. Нещо повече — струва ми се, че с всяка следваща година, той ще стои пред обществото ни с все по-голяма острота. Тук става дума за натовареността на децата с излишните неща, които учат в училище и със съществените, с които се разминават. Много често съм забелязвала как млади хора бездействат и скучаят по пейки и барчета, при постоянното тръбене, че имат много за учене?! Компютърните зали са пълни, а и вкъщи една голяма част от времето преминава пред компютъра…

Мисля, че децата не бива да се товарят в училище със сложно учебно съдържание, а с различни по вид дейности. Идеята да се премине към целодневно обучение е интересна, но за това ще е нужна сериозна материална база. Децата могат да вземат сутрин задължителните си часове, а следобед да се подготвят, като ползват читалня, библиотека, компютърна зала, плувен басейн, игротека. Спортът е нещо, което училището трябва да предлага. Групите по интереси — музика, изобразително изкуство, танци възпитават ценни качества на характера, така нужни на всеки човек.

Какво препоръчват медици и психолози на хора, които са агресивни или депресирани — спорт, труд, общуване с изкуството, т.е. пълноценно и целенасочено уплътняване на времето.

В този клас имаше и други будни деца, но те предпочитаха да си работят тихо, не вземаха почти никакво участие, когато имаше беседа, но на поставената писмена задача се справяха блестящо. Такива бяха Катерина, Петя, Вяра, Денина, Тихомир. Тези, които се отличаваха с ярък, запомнящ се темперамент, бяха: Кристиян и Валентин.

Във всеки випуск се отличаваха и няколко добри математици като Виктор, Ивайло, Симеон, Михаела, Катерина.

Усет към езика имаха Вяра, Поля, Петя, Стефка, Павлин, Ранина, Пламена, Нели.

Децата оформиха добър колектив и за награда ги заведох на екскурзия по маршрут Калофер, Карлово, Сопот.

Самата подготовка за екскурзията протече много интересно. Няколко дни преди заминаването се учехме:

— Как да правим списък с нужните вещи?

— Как да подбираме най-подходящите за случая принадлежности?

— Как да ги подреждаме в раницата?

— Как да съхраняваме парите си?

— Как да се държим в автобуса?

— Как да се предпазим от прилошаване в автобуса?

— Как да постъпим, ако се изгубим?

Децата осъзнаха, че това са умения, които ще им трябват за цял живот и нямаше такъв, който да не иска да се научи на това.

По време на екскурзията всички бяха много послушни и спокойни. На връщане в автобуса се оказа, че никой от тях не е изгубил пари, всеки си е купил интересни сувенири от тези забележителни места и най-важното — запомнили са много интересни неща от историята на родината си. С две думи — предварителната подготовка изигра своята положителна роля. Ето защо тя никога не бива да бъде омаловажавана.