Ран Босилек (автор и преводач)

Произведения

Патиланци

Сваляне на всички:

Анекдот

Поезия

Сваляне на всички:

Лирика в проза

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

Преводни произведения

Повест

Послеслов

Приказка

Биография

По-долу е показана статията за Ран Босилек от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ран Босилек
Паметник на Ран Босилек в Габрово (намира се на мястото, където е била родната му къща)
Паметник на Ран Босилек в Габрово (намира се на мястото, където е била родната му къща)
ПсевдонимРан Босилек
РоденГенчо Станчев Негенцов
26 септември 1886 г.
Починал8 октомври 1958 г. (72 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност България
Жанрдетска литература
Известни творби„Патиланци“ (1926)
Ран Босилек в Общомедия

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, български писател, поет и преводач.

Биография и творчество

Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888 – 1943) – физик, метеоролог

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Къщата на ул. „Иван Асен II“ 10 в София, където Ран Босилек е живял и творил от 1928 до 1958 г.
Паметната плоча на стената на дома на Ран Босилек

Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел[1][2].

Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 година в София.

Произведения

  • сборник „Клан, недоклан“ 1948
  • На косичка (1906)
  • Я кажи ми (Облаче, ле бяло) (1916)
  • сборник „Косе-Босе“ (1923)
  • книга „Незнаен юнак“ (1932)
  • книга „Неродена мома“ (1926)
  • книга „Жива вода“ (1933)
  • сборник Кумчо Вълчо (1924)
  • сборник Кума Лиса (1924)
  • стихосбирка Чик-чи-рик (1925)
  • стихосбирка „Синчец“ (1930)
  • стихосбирка „Весели очички“ (1936)
  • стихосбирка Палави ръчички (1945)
  • стихосбирка „Нова песен“ (1953)
  • Игра (1986)
  • Патиланци (1925)
  • Патиланско царство:“Патиланчо“ (1926), „Патиланско царство“ (1927), „Бате Патилане“ (1927), „Патиланчо Данчо“ (1929), „Патиланчо на село“ (1935) и „Патиланско училище“ (1942)
  • Баба Меца (1928)
  • сборник „Бялото петленце“ (1932)
  • сборник „Родна стряха“ (1954)
  • Мечката и мравката (1960)
  • Задави се мецана (1962)
  • сборник „Родна реч“ (1970)
  • При месеците
  • Мъж и жена
  • Заю Баю (1931)
  • Ежко Бежко (1931)
  • Дяволчето с бялата опашка (1932)
  • Куку и Мяу (1934)
  • сборник Гарван грачи (1936)
  • Златно гущерче (1943)
  • „Весел Пейчо“ (1946)
  • Сестрите на Макс и Мориц (1943)
  • Стихосбирка „Радост“ (1956)

Литература

  • Енциклопедия България, т.5, 1985
  • „Речник на българската литература“, т. 3 (П-Я). Издателство на Българската академия на науките, София, 1982

Източници

Външни препратки