Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (55) (или за първия учител)

За първи път в училищната библиотека

Децата споделиха с родителите си, че и те ще стават читатели, за да подготвят данните им за издаване на читателски карти. Всички бяха в празнично настроение, когато всичко необходимо беше направено и можехме да посетим библиотеката, където госпожа Денчева, библиотекар на училището, ни очакваше. Тя беше подготвила за децата интересна беседа с исторически данни за пътя на книгата през вековете. После стана записването и вземането на първите книги от децата, вече като читатели.

Върнахме се в класната стая и всеки имаше своята минутка, за да сподели какви книги е избрал. Казах на моите малки читатели, че очаквам с нетърпение какво от прочетеното ще споделят с мен и съучениците си на следващия ден.

След сбогуването с буквара направихме запознанство с читанката. Обясних, че в нея ще четем приказки, разкази, откъси от по-големи творби. Ако са им интересни, могат да потърсят и други книги от същия автор. Може той да им стане любим, както всеки човек има свои любими автори. Носех и аз книги в часовете, които раздавах на малките си ученици, а те си ги разменяха. Споделих с тях, че съм читател на две библиотеки. Говорех им за книгите, които чета в момента. На родителите препоръчвах да съчетават разходките с децата с посещение в книжарницата, където също има книги. Там те могат да разгледат какви нови издания и помагала има за тях, да закупят своя книга или да подарят такава на приятел или съученик. Направихме си и наша, класова библиотека, в която децата носеха свои, вече прочетени книги, придружени с кратки писмени отзиви. Но това ставаше със специално представяне на книгата от самото дете.

В края на първи клас, когато трябваше да дам препоръчителен списък от литература за следващата учебна година и да ги насоча да си въведат читателски дневници, реших да подходя по друг начин. От опита ми с предишните випуски, когато децата все ме питаха: „Това трябва ли да го чета?“ „Задължително ли е да си правя читателски дневник?“ разбрах, че когато задължаваш някого да прави нещо, той по някакъв неписан човешки закон оказва известно съпротивление и прави тъкмо обратното.

Идеята да си направим тетрадки за спомени ми даде един филм с Брад Пит, в който главната героиня съхраняваше в личния си дневник билети от гледани филми, театрални постановки, музеи, картички от посетени градове. Освен това тя рисуваше в дневника си моментните си състояния по най-различни начини — с молив, пастел… След време всичко това придобива изключителна емоционална стойност — събужда в паметта интересни асоциации, кара човек да преживява отново приятните моменти от живота си. Ето така въведохме нашите тетрадки за спомени. Родителите направиха с децата си интересна разходка из книжарниците и им подариха красиви тетрадки, в които са съхранят най-хубавите моменти от детските си ученически години.

Дадох идея на децата как могат да започнат да водят тетрадките си, но те имаха свободата да го направят самостоятелно, без задължителен момент. В първите страници беше отразена екскурзията ни до Калофер, Карлово и Сопот. А наесен ми показаха в картички, рисунки и билети, разкриващи с какво съдържание са изпълнили безгрижните си летни ваканционни дни.