Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (10) (или за първия учител)

За личния пример на възрастните и моделът за съвременна личност

И за да има казаното дотук истински смисъл и съдържание, нека започнем с нашия личен пример, защото няма по-мощно възпитателно средство от подхода с личния пример. Изискванията към децата се отнасят за възрастния с двойно по-голяма сила. Това, което искаме от децата си като комплекс от полезни знания и умения, качества на характера и целеустременост в живота, се отнася най-напред за нас самите. Подтекстът на реплики от рода:

„Аз, каквото съм учил, учил — гледай ти да се оправяш… Аз, каквото съм постигнал, постигнал, ама ти и това няма да направиш… Ще те видим тебе…“

внушава у децата манталитет на пораженец и чувство за малоценност, разграничава ги от възрастните, наслагва у тях скрита враждебност. Мисля, че правилният подход изисква работа в екип и това умение се гради в семейството, когато всички заедно работят по изграждането и сплотяването на тази най-мощна възпитателна общност. От друга страна, в обществото не действа ясно изразен социален коректив по отношение на грижата за родителите и децата.

Тези разсъждения ме връщат в студентските години, когато една от любимите ми дисциплини беше педагогиката и по-точно нейната история през различните епохи. Впечатляваше ме прозорливостта на хората в античността на древна Гърция. Преди толкова много векове обществото като структура и политика е извело на преден план модела за личност — такава, в каквато да се оглежда то не само като развитие, но и като авангард! Древните хора са осъзнавали ролята на възпитанието още в най-ранна детска възраст и са издигали в култ хармонично развития човек като физика и духовност.

Питам се: Какъв е моделът за човешка личност, който би удовлетворил съвременното българско общество?

Питам се още: Когато правя план на своя урок за деня, аз подчинявам структурата му на целите, които преследвам. А каква е всъщност целта на българското образование по отношение на своя субект — ученика, т.е. човека в развитие??!

Истината за мен е, че каквито и времена да дойдат, каквато и да е социалната поръчка на времето за личност, семейството е било, е и ще бъде основният фактор за изграждането на човека. Смятам, че общуването с децата и нашата заинтересованост какво се случва с тях, трябва да е не само ежедневна! Нужно е да показваме на децата си, че те са най-важното нещо за нас, че ние сме техните най-истински приятели, че ние сме тези, които най-много болеят за тях, че смисълът на нашия живот са те! Ние, родители и учители, цялото ни общество — всички в България!