Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (14) (или за първия учител)

Обмяна на опит

Тогава, в онези години на реформи и промени във Второ ОУ, по случай патронния празник, през есента на 1987 година по линия на програмата Обмяна на професионален опит, посетихме училище „Г. Димитров“ в град Смолян. Това, което видяхме и научихме, беше много полезно за нашия учителски колектив в професионален план, но и спомогна за опознаването ни като личности, като хора.

Когато пристигнахме в Смолян, не беше трудно да открием училището, в което вече ни очакваха.

Най-напред всички бяхме впечатлени от външното архитектурно оформление на сградата, но истинската изненада дойде, когато влязохме вътре в самото училище и разгледахме интериора.

Първото нещо, което видяхме, бяха дечицата, които излизаха от часа по физическо възпитание, но не от физкултурния салон, а от плувния басейн. Училището разполагаше с истински добре оборудван плувен басейн с душове, съблекални и всичко необходимо като спортна база… Но това беше само началото на нашата разходка из това училище мечта както за деца, така и за учители и родители!

Там видяхме изискано поддържан вътрешен двор със зимна градина, където имаше оформени кътове за отдих на деца и учители.

Влязохме в отлично обзаведени кабинети, където по всичко личеше какъв е предметът, който се преподава там. Като видяхме това, на нас ни се искаше да сме на мястото и на децата, и на учителите!

В класните стаи на начална степен не влизаха големи ученици — това беше светая светих на малките — онова, което четяхме в учебниците като изисквания — като кубатура, квадратура, жив кът с рибки, кът за игри и занимания по интереси, методически кабинети, учебно-технически средства — всичко беше инсталирано и подредено — учителят трябваше само да натисне копчето и да действа.

Влязохме и в учителската стая, където имаше традиционно подредени мебели за едно такова място, но тази учителска стая внушаваше респект още от вратата. Изрядно подредените столове с красива тапицерия и високи облегалки с дърворезба, безупречно застланата със зелено сукно маса, кътовете с книги — всичко това мълчаливо внушаваше академичен дух, култура. Пораждаше представа за светилище — място за онези, чиито труд и професионални успехи стоят на пиедестал в обществото.

Всички въздишахме възхитени и се радвахме, че има в нашата България и такива училища — с прекрасни условия за труд, където учителят работи достойно, а децата учат с радост! Както сега модерно го наричат, но в повечето случаи само на теория по научни конференции — „училището — желана територия за децата“.

Спомням си, че в края на този изключително интересен за нас, учителите на Второ ОУ ден, нашите домакини ни поканиха на вечеря в тяхната отлично уредена столова. Поканена беше и известната изпълнителка на родопски народни песни Христина Лютова, която с невероятния си глас и красота на песните още повече одухотвори обстановката. Всички ние — както гостуващите, така и домакините, смъкнахме от плещите си напрежението и задръжките, настроихме се за разговор не само като учители колеги, а и за естествено, непринудено общуване като хора. Всички бяхме с емоционално приповдигнати настроихме се откровение. Заразпитвахме как е създадено това училище, каква е историята му? Оказа се, че е строено по проект, дипломна работа на студентка по архитектура, родена и получила средното си образование в Смолян. По-интересното бе друго — това, че е учила в старо, амортизирано училище, но мечтаела как един ден ще порасне и ще построи такова училище, за каквото тя самата е мечтала!

Сигурно това момиче много силно е вярвало в мечтите си, защото е направило великолепен проект на съвременно модерно училище като дипломна работа на отлична студентка по архитектура. Най-хубавото в цялата история бе, че младата архитектка заложила на своя роден град и пожелала проектът да бъде осъществен единствено там!

Красива история за човешките мечти… Колко хубаво би било, ако и Стара Загора имаше такива сърцати архитекти!

В този момент на откровения някои от по-старите ни колеги споделиха, че преди време било дадено петно за построяване на нова сграда и на Второ ОУ, като идеята била старата сграда да се уреди като Музей на образованието в града на липите, а на Второ основно училище да бъде построена нова, модерна! Но вместо това, тогавашният архитект на града ни, на мястото на предвиденото за ново училище петно, построил жилищен блок, като удовлетворил нечии други желания тогава.

Как ми се иска да вярвам, че ще доживея един ден да видя любимото училище, ако не наново построено, то поне обновено!

Връщам се пак във времето, когато във Второ основно училище бяха извършени най-съществените подобрения на материалната база и по-точно: преместването на училищната библиотека в по-просторно помещение — партера на новото крило.

Това учебно заведение има своята уникалност не само като архитектура и хранилище на образованието, но също така и като наситеност откъм исторически събития и постижения.

В онова далечно време, точно преди 100 години, в далечната 1910 година, в сградата на училището се създава първата по рода си училищна библиотека в целия окръг.

Когато аз постъпих на работа през 1985 година, училищната библиотека се намираше на партера, до зъболекарския кабинет. Там книгите сякаш се задушаваха в прекалено тясното пространство. Прозорливата директорка освободи това помещение и успя с помощта на общината, родителите и стабилната подкрепа на генерал Делчев, да създаде уютен клуб за учителите, а библиотеката да разшири и обнови с мебели по поръчка.

През 1987 година ученолюбивите и любознателни деца на Второ основно училище вече имаха своята нова красива библиотека на партера в новото крило, където в голямото междучасие, като рояк любави пиленца, стиснали книжка, бързаха към библиотеката, за да си вземат още книги, да разглеждат списания, да четат новите комикси с приключения. Имаше и кът за читатели както за учители, така и за ученици. Не само приятният вид, който беше придобила библиотеката, бе притегателна сила за всички, които се трудеха в това училище.

Там, в това хранилище на книжнината, работеше една жена, която и сега, макар в пенсия, още милее за любимото училище, още боледува с неговите болки и проблеми, не може и съм сигурна, че никога не ще може да се примири с факта, че просторната ни хубава библиотека сега е превърната в коридор.

Човекът, за когото говоря с безкрайно уважение, е Мария Нейчева. Тя ни посрещаше от вратата с приветливата си усмивка, не забравяше никога да натопи във вазата на бюрото си свежи цветя, да подреди изрядно всичко по най-уютния начин, та като отидат децата и учителите, да се почувстват добре приети и обслужени, обградени с внимание и уважение.

Много ми се иска да вярвам, че Второ основно училище ще има отново своето златно време, ще бъде обновено и модернизирано; отново ще има своята просторна библиотека, с която да се гордее и в която отново чуруликащи детски ята ще влизат, за да се ровят в книгите, да прелистват комикси и списания, та дори да постоят там, в храма на книгата, наречен библиотека! Да продължат и след нас да напомнят, че освен всичко друго, Второ основно училище първо измежду другите е имало своята библиотека!

С тези спомени, мисли и разсъждения, подплатени с много емоции и чувства, завършвам описанието на най-ярките моменти от началото на моята работа във Второ основно училище „П. Р. Славейков“.