Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (23) (или за първия учител)

Документиране на работата в училище

Ето, че изпратих и първия си четиригодишен випуск. За първи път тогава имах възможността да документирам с техника работата си в училище. Заснехме с видеокамера тържеството от 31 май 1995 година. То беше замислено по много оригинална идея и се получи нещо наистина нетрадиционно.

Украсихме стаята със снимки, рисунки, детски стихове и разкази. Поканихме бъдещите преподаватели на четвъртокласниците да дойдат да се запознаят най-напред с постиженията на децата през четиригодишния ни съвместен период, а после да бъдат гости на тържеството.

Направихме анкета, съдържаща въпросите: Кой е най-ученолюбив?, Кой е най-добър приятел?, Кой е най-елегантен?, Кой е с най-добри обноски?

Подготвихме много занимателни игри с весели загадки от училищния живот. Чрез анкета избрахме и водещите.

После гледах записа много пъти през лятото на същата година с искрено умиление — понякога сама, понякога с близки. Получило се беше нещо много хубаво и интересно — виждаш себе си отстрани — как изглеждаш, как се държиш, как общуваш с децата.

Дадох си сметка, че по този начин могат да се направят доста полезни изводи за това, как въздейства всеки жест и реплика на учителя върху децата и какви са техните реакции. Видеозаписът дава възможност за по-задълбочен анализ относно структурата на урока и ефективността му — с една дума получаваш обективна информация за технологията на общуването между учител — деца.

Хрумна ми, че заснемането на урок или тържество е много полезен похват както за наблюдение и усъвършенстване работата на учителя, така също е полезен момент и в работата със студентите.

Освен това документираното винаги остава като спомен както за учителя, така и за всяко дете. Казано накратко — напредъкът в техниката трябва да се използва максимално в училище.

На 15 септември, когато посрещнах моя следващ първи клас, въведох нещо, което не бях правила с другите си ученици.

По време на тържеството в класната стая дадох на всеки ученик по един бял лист и предложих да очертае ръката си с молив на него. Накарах всяко дете да напише това, което може за момента — букви, цифри, името си. Реших, че след четири години това за тях ще е интересна изненада.