Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (31) (или за първия учител)

Моят нов клас — паралелка по изобразително изкуство

Това беше първият ми клас с разширено изучаване на изобразително изкуство. С тези деца изживях и друго голямо събитие — с тях прекрачих в новия век.

Имаше между тях много талантливи деца — истински надарени да рисуват и не само това!

В началото най-напред забелязах таланта на Станислав и Максим. По-късно и други се изявиха. За това спомогнаха зелените училища и пленерите, допълнителните часове по изобразително изкуство.

Този 15 септември ще помня завинаги със запознанството ми с едно момче — не като другите, наистина нестандартно. То се хвана за ръката ми още първия ден и не я пусна цели четири години.

Това момче беше Александър Златков Златев. Изписвам неслучайно и трите му имена, защото по-късно го открих в дневника с други презиме и фамилия.

Името Александър звучи велико, а момчето беше най-дребничкото от всички деца в класа.

Помня как майка му ми се обади предния ден и се оплака, че не могла да му купи обувки за 15 септември и той нямало с какво да дойде на Първия учебен ден. Успокоих я, че ще намерим обувки на Сашо, защото той не бива в никакъв случай да пропуска първия си ден в училище.

Сутринта донесох добре запазени маратонки, останали от моя син, които дадох на Сашо да обуе. Така той прекрачи училищния праг.

Очакваха ни интересни, но и доста трудни моменти. Това щеше да ни създава тревоги и проблеми, но щеше и да ни сближи по един невероятен начин.