Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 21 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Книгата е предоставена от автора и се публикува в „Моята библиотека“ с неговото съгласие. Можете да закупите книгата като се свържете с автора на адрес: [email protected]

 

 

Издание:

Соня Георгиева Рачева. Здравейте, ученици!

Стара Загора, 2010

Предпечатната подготовка и оформление на корицата: Мариан Делчев

Корекция: доц. Пенка Гарушева

История

  1. — Добавяне

Ограмотяването само ли е важно?

Уроците на запознаване с буквите могат да бъдат интересни и привлекателни за децата, ако сложният и продължителен процес на ограмотяване, който не свършва с буквара в първи клас, умело се съчетава с подходящи игри, емоционално подплатени с римувани стихове за по-лесното и трайно усвояване на звуковете и буквите. Първият учебен час като първа стъпка по пътя на ограмотяването, започна с непринудена драматизация на Вазовото стихотворение от първата страница на буквара:

Детенце хубаво,

пиленце любаво,

къде под мишница

с таз малка книжчица?

Аз влязох в ролята на тази, която пита, а децата ми отговаряха. Най-напред го изпълнихме хорово, а после всяко дете поотделно казваше стиховете, като държеше буквара под мишница. Това първо превъплъщение много въодушеви първокласниците и очерта начина ни на общуване занапред — те на книга да се учат, за да могат добро да сполучат, но това да става винаги с усмивка, с положителна емоция и разбира се, много артистично Добре е в класната стая да цари обстановка на приказно тайнство, децата да са с усещането, че са участници в игра, а те всъщност да откриват, научават, създават.

Всяка буква и звук се опитах да представям артистично, като съставях кратка приказка. Започвах например така:

„Дечица, днес буква… ще ви покажа и за нея кратка приказка ще ви разкажа.“

Децата притихват в очакване на приказка, но не каква да е, а такава, каквато никой досега не им е разказвал — за буква. Приказката може да започне от името на буквата:

„Аз съм първата буква в азбуката и пазя останалите букви, най-вече малките. А колко работа имам — трябва да съставям и срички с онези, които сами не могат. Днес съм дошла при вас, за да разберете как изглеждам, как звуча и как се пиша.“

Играем с децата „Хвани звука“. Аз казвам срички или думи, а децата плясват с ръце, за да хванат звука.

След това показваме как можем да направим буквата с ръце, с пръчици, с конец, а за домашна работа по желание може да я направят и от пластилин.

Писането на буквата може да бъде придружено със стихове:

Ще покажа погледнете,

после с мен отново повторете!

Децата така свикнаха с римуваната реч, че всеки ден от вратата ме посрещаха с въпроса:

— Госпожо, днес ще съчиняваме ли пак? За коя буква?

В такива моменти ги провокирах сами да измислят рими.

Така успяхме да съчиним стихове за всички букви. Използвахме общо взето една структура. Ако не учителката, то някой друг показваше как се пише буква — имаше такива, които съчиняваха както в час, така и вкъщи.