Стендал (автор)

Анри Мари Бел Stendhal
френски писател
Портрет на Стендал от 1840 г.
Роден	23 януари 1783 г. Гренобъл, Франция
Починал	23 март 1842 г. (59 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Работил	писател
Литература
Псевдоним	Стендал
Жанрове	драма, любовен роман
Направление	реализъм, романтизъм
Течение	литературен реализъм, Романтизъм
Известни творби	„Червено и черно“, „Пармският манастир“
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Анри Мари Бел в Общомедия

Стендал (на френски: Stendhal), псевдоним на Анри Мари Бел (на френски: Marie-Henri Beyle), е френски писател. Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои.

Роден е на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.

Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармският манастир“ е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция.

Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.

Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български).

Бел използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“. Този псевдоним е вдъхновен от немския град Stendal, родно място на известния по това време историк на изкуството и археолог Йохан Винкелман. Градът също е особено близо до мястото, където Стендал е живял през 1807 -1808 г. и където преживява страстен роман с Вилхелмина де Грисхайм.

Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.

В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.

Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия – монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.

Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.

Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.

• Armance (1827) – „Арманс“)
• Le Rouge et le Noir (1830) – „Червено и черно“ (бълг. превод Атанас Далчев)' ISBN 954-9559-91-2)
• La Chartreuse de Parme (1839) – „Пармският манастир“ (бълг. превод Атанас Далчев) ISBN 954-9559-33-5)
• Lucien Leuwen (1835) – „Люсиен Льовен“, незавършен
• Lamiel (1840) – „Ламиел“, незавършен
• Vie de Henri Brulard (1835 – 1836) – „Животът на Анри Брюлар“, публикувана посмъртно

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Стендал
• Произведения на Стендал в Моята библиотека
• Произведения на Стендал в проекта Гутенберг
• Стендал в Internet Movie Database
• Венцеслав Константинов: „Стендал през погледа на Иля Еренбург“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NEWW Women Writers NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat