Владимир Набоков
Пнин (43)

12

— Преди всичко — призна Хаген, когато с Пнин се върнаха в гостната, — май бих си пийнал с вас още някоя чаша с вино.

— Дивно, дивно! — извика Пнин. — Ще допием моя cruchon^[1].

Настаниха се удобно и д-р Хаген каза:

— Вие сте великолепен домакин, Тимофей. Колко приятна минута! Моят дядо казваше, че чашата вино трябва да се пие бавно и да й се наслаждаваш, все едно, че е последната преди екзекуция. Бих искал да узная какво сте сложили в този пунш. Освен това бих искал да зная дали наистина, както твърди нашата мила Джоана, се готвите да придобиете тази къща?

— Не се готвя, а просто тихичко очаквам такава възможност — отговори Пнин с ромонлив смях.

— Не съм сигурен, че това би било разумно — продължи Хаген, хванал чашата си с две ръце.

— Разбира се, надявам се най-сетне да стана редовен преподавател — каза Пнин малко лукаво. — Вече девет години съм асистент на професор. Времето си върви. Скоро ще бъда заслужил пенсиониран асистент. Хаген, защо мълчите?

— Поставяте ме в крайно затруднително положение, Тимофей. Надявах се да не повдигате този въпрос.

— Не повдигам въпрос. Просто казвам, че се надявам — о, нека не е следващата година, но например по случай стогодишнината от освобождаването на робите — Уейндъл ще ме вземе на щат.

— Да, но знаете ли, приятелю, ще трябва да ви разкрия една печална тайна. Засега е неофициално, затова ще ми обещаете да не казвате на никого.

— Кълна се — каза Пнин и вдигна ръка.

— Няма как да не знаете — продължи Хаген — с каква любов и грижа създавах нашия великолепен факултет. И не съм вече млад. Казвате, Тимофей, че сте тук вече девет години. А аз отдавах на този университет всичко, каквото бе по моите сили, цели двайсет и девет години! Всичко, каквото бе по скромните ми сили. Както ми писа тези дни моят приятел д-р Крафт: „Вие, Хърман Хаген, самичък сторихте в Америка за Германия повече, отколкото всички наши мисии в Германия са сторили за Америка.“ А какво излиза сега? Прибрал съм в пазвата си този Фалтернфелс, тази змия, а сега той пропълзя в главна роля. Няма да ви предавам всички подробности на тази интрига!

— Да — каза Пнин с въздишка, — интригата е ужасно нещо. Но, от друга страна, честният труд винаги доказва ценността си. Следващата година двамата ще водим прекрасни нови теми, отдавна съм ги обмислил. За Тиранията. За Ботуша. За Николай Първи. За всичките предшественици на съвременните злодеяния. Хаген, когато говорим за несправедливостта, забравяме за избиването на арменците, за изтезанията, изобретени в Тибет, за колонистите в Африка… Човешката история — това е история на болката!

Хаген се наведе към приятеля си и го потупа по кокалестото рамо.

— Великолепен романтик сте, Тимофей, и при по-благоприятни условия… Но мога да ви съобщя, че през пролетния семестър наистина ще организираме нещо необикновено. Смятаме да направим постановки. Смятаме да направим постановка по драматична програма — сцени из произведения от Коцебу до Хауптман. Разглеждам това като своеобразен апотеоз… Но да не избързваме. И аз съм романтик, Тимофей, затова не мога да работя с хора като Бодо, както искат от мен нашите настоятели. Крафт в Сиборд се пенсионира и ми предлагат да заема мястото му от следващата есен.

— Честито — топло рече Пнин.

— Благодаря, приятелю мой. Разбира се, длъжността е много хубава и висока. Ще мога да използвам безценния опит, който натрупах тук, на по-обширно поле за научна и административна дейност. Понеже, разбира се, знаех, че Бодо няма да ви остави в Германския факултет, преди всичко предложих на тях да ви вземат, но те казаха, че в Сиборд и без това имало достатъчно слависти. Тогава поговорих с Блоръндж, но тукашният Френски факултет също е препълнен. Лошо, защото Уейндъл чувствува, че би било прекалено тежко финансово бреме да ви плаща за два или три курса по руски език, които са престанали да привличат студентите. Политическото положение в Америка, както знаем, не поощрява интереса към всичко руско. От друга страна, ще ви е приятно да узнаете, че Английският факултет кани един от най-бляскавите ваши съотечественици, действително увлекателен лектор — слушал съм го веднъж, май е ваш стар приятел.

Пнин се окашля и попита:

— Това означава ли, че ме гонят?

— Не бива да го вземате твърде присърце, Тимофей. Сигурен съм, че вашият стар приятел…

— Кой е този стар приятел? — попита Пнин и примижа.

Хаген назова фамилното име на увлекателния лектор.

Приведен напред с лакти на коленете, като стискаше и отпускаше ръце, Пнин каза:

— Да, познавам го от трийсет години или от повече. Приятели сме, но в едно съм сигурен. Никога няма да работя под негово ръководство.

— Е, утрото е по-мъдро от вечерта. Може пък да се намери някакъв изход. Във всеки случай тепърва ще имаме възможности да обсъдим това. Двамата ще продължим да работим, все едно, че нищо не се е случило, nicht wahr? Трябва да имаме мъжество, Тимофей!

— Значи ме уволняват — отрони Пнин, сплел пръсти и заклатил глава.

— Да, в еднакво положение сме, в еднакво положение — заключи бодрякът Хаген, като се надигна. Вече ставаше съвсем късно. — Тръгвам си — каза Хаген, който, макар да не беше такъв привърженик на сегашното време като Пнин, все пак го предпочиташе. — Вечерта беше великолепна, никога не бих си позволил да ви отровя радостта, ако нашата обща приятелка не беше ме уведомила за оптимистичните ви планове. Лека нощ. Да, между другото… Вие, разбира се, изцяло ще получите своята заплата за есенния семестър, сетне ще видим колко ще можем да измъкнем за вас през пролетния, особено ако се съгласите да свалите от моите клети стари плещи част от глупавата канцеларска рутина, а също ако вземете дейно участие в драматичната програма в новия хол. Дори според мен ще трябва да играете в нея под режисурата на дъщеря ми; това ще разпръсне печалните ви мисли. Сега веднага си лягайте и се приспете с хубава детективска история.

На входа разтърси неотзивчивата ръка на Пнин с енергия, която би стигнала за двамина. Сетне помаха с бастуна и весело слезе от дървените стъпала.

Отзад решетестата самозатваряща се врата се затръшна.

— Der arme Kerl!^[2] — мърмореше на себе си добросърдечният Хаген из пътя към къщи. — Поне подсладих хапа.