Владимир Набоков
Пнин (40)

9

Към десет благодарение на пнинския пунш и на уискито, донесено от Бети, някои от гостите заговориха по-високо, отколкото им се струваше. Карминена руменина обля едната страна от шията на г-жа Теър под синята звездичка на лявата й обица и както бе седнала съвсем изправена, тя почерпи домакина си с повест за разпрата между двамина нейни колеги в библиотеката. Беше банална служебна история, но трансформацията на гласа й при преминаването от мис Пищялкина към мистър Басов, а също съзнанието, че вечеринката е сполучлива, караше Пнин да свежда глава и възторжено да хихика в шепа. Рой Теър леко намигваше на себе си, загледан в пунша покрай сивия си порест нос, и учтиво слушаше Джоана Клемънтс, която, случеше ли се да е леко пийнала като днес, имаше чаровния навик бързо-бързо да мига или дори да притваря обрамчените си с черни ресници сини очи и да прекъсва фразата (за да отдели придатъчната или да увеличи бързината) с дълбоки допълнителни придихания. „Ала не ви ли се струва — хо, — че той — хо — на практика във всичките си романи — хо — се мъчи — хо — да покаже странното повтаряне на някои положения?“ Бети бе запазила присъствието на малкото си самообладание и умело следеше как са разпределени гощавките. В нишата Клемънтс мрачно въртеше глобуса, докато Хаген, като грижливо избягваше някои традиционни интонации, разказваше на него и на ухиления Томас нова историйка за г-жа Иделсън, споделена от г-жа Блоръндж с г-жа Хаген. Пнин се приближи към тях с чиния нуга.

— Това не е съвсем за вашите целомъдрени уши, Тимофей — каза Хаген на Пнин, който винаги бе казвал, че не е в състояние да разбере поантата на „пикантните вицове“, — но все пак…

Клемънтс се отдръпна и се присъедини към дамите. Хаген пак подхвана своята историйка, а Томас отново се ухили. Пнин, отвратен, махна с ръка към разказвача с руския жест „Ах, стига вече, наистина“ и рече:

— Чувал съм същия виц преди трийсет и пет години в Одеса, но дори и тогава не можах да разбера какво му е смешното.